И аз ще споделя някои впечатления от таз-годишната P2P конференция. На първо място, старите вражди са забравени и томахавката е заровена. Има дори снимков материал.

Към по-сериозното: беше страхотно. Според мен, потокът WebTech беше невероятно готин; според повечето хора – най-добрия до момента. Нямаше слаба „лекция„. Хареса ми, че някой говори за Design Pattern-и. Хареса ми, че някой говори за ExtJS. Дори ми беше интересно и да гледам как PHP управлява DBUS – мисъл, от която иначе бих потръпнал.

За другото ми е трудно да коментирам, тъй като хванах единствено една презентация от BlogCamp-а и две от Web 2.0/3.0. И трите бяха готини. Тълпата ми беше малко странна, но на мен българските блогъри са ми малко странни така или иначе. Иначе, скачам на Web 7.0, вдъхновен от мъдрите хора преди мен.

Запознах се със супер готини хора. Беше удоволствие да съм сред тях и да си говорим за програмиране. Научих доста, споделих няколко мисли и като цяло доста се забавлявах. Нямам търпение да попадна в такава тълпа отново.

Градът също е невероятно готин. Не съм за първи път във Велико Търново, но за първи път бях с очила и имах възможност да го огледам подробно. Страхотно място. Отдавна си мисля как някой ден ще се преместя да живея там. Може би този ден няма да е чак толкова далеч, колкото си мисля. Освен невероятната гледка, има качество, което привлича хора с любов към математиката (като мен) – основан е на не-Евклидова геометрия. Наистина посоките са „нагоре“, „надолу“ и „по стълбите“ и наистина „по стълбите“ е различна от другите две.

Имаше само един недостатък – безжичния интернет. Навсякъде беше пълно с рутъри/раутъри, към всички човек можеше спокойно да се закачи и нито един не даваше нет. Не просто в конферентните зали, а във всяко едно кафе и кръчма, в която бях. Не мога да си го обясня. Направи замислената употреба на Twitter почти невъзможна.

Имаше и две презентации, на които приказвах. За едната вече съм писал, докато другата може да намерите при Николай. На хората май им хареса.

И като цяло, въобще не мога да изразя благодарността си към организатора. Евала, браво, мерси и всичко останало, за което мога да се сетя. Даде много добро изживяване на всички присъстващи. Дори обмислям да организирам Hug a Боги Day, където всички ще отидем във Велико Търново, за да изразим любовта си.

Но сериозно, благодаря за страхотната конференция. И на всички присъстващи.