Прецентацията ми от WordCamp-а е тук. Броят слайдове в Keynote е 150, но след експорт стават повече (заради преходите).

Ключови моменти

1. Разписването на една идея я затвърждава. Когато седнете да пишете за нещо трябва да го подредите, да отделите същността от плявата и да попълните дупките в познанията си. От това се учи.
2. Писането учи на комуникация. За да ви разберат, трябва да комуникирате ясно. Practice makes perfect. Комуникацията е важна навсякъде.
3. Публиката ни кара да се стараем. Когато правите неща пред хора се стараете да ги правите по-добре. Публичните ангажименти ви карат да вземате по-насериозно плановете си.
4. Позволява ни да споделяме. Ако сте екстроверт като мен, това да разговорите с другите за нещата, които ви интересуват, е полезно. Ангажират ви емоционално и придават по-голяма важност на информацията.
5. От коментарите може да научите много. Получавате обратна връзка, разбирате за грешките си, разбирате за по-добри идеи. Учите се да комуникирате. Понякога участвате и в забавни спорове.
6. Създава професионални контакти. Участвате в професионална общоност – давате (know-how и идеи) и вземате (авторитет и възможности). Създавате си публичен имидж пред колегите.
7. Намирате съмишленици. Запознавате се с малко хора, които имат много сходни с вашите професионални възгледи. Завързвате с тях дългосрочни връзки, от които научавате много. Те са една от най-сериозните мотивации – мотивират ви да пишете и ви дават материал за нови постове.
8. Учи да си честен със себе си. Публичните изяви учат на скромност и обективна оценка за себе си. Важна, ако имате високо мнение за себе си. Учи на скромност.
9. Писането учи на ясна мисъл. Който пише ясно, мисли ясно. Подобрявайки стила си се учите на аналитична мисъл. Тя е безценна.

Apprenticeship Patterns

Книгата, която препоръчах. Страхотна е. Има безплатна версия.

Mind Maps

Това го споменах случайно, но няколко човека питаха. Хвърлете поглед на статията в Wikipedia. Има и книга.

След по-малко от две седмици ще има български WordCamp. Сред спонсорите са space.bg, на които (според мен) трябва да дадете всичките си пари. Сред говорещите са ред любопитни български блогъри, които ще слушам с интерес.

Впрочем, и аз. Ще разкажа как с помощта на този блог станах по-умел в занаята. Ентусиазиран съм, понеже конференцията е встрани от нормалното ми MO.

Ще се радвам да ви видя там.

Работните навици са ми проблем. Преди не бяха – нямах нужда от структура в работата. Стигаше ми ясен проблем и ясен краен срок. Сядах пред компютъра и се хвърлях върху него, докато го реша. Обикновено в срок. Напоследък намирам това за по-трудно. Не знам дали загубвам способността да се фокусирам или е просто старческо слабоумие, но работата изисква концентрация, която понякога ми липсва. Съответно съм си изработил система, която да се бори с това. Ще ви разкажа за нея.

Добрите дни в текущата ми работа се делят на два вида – тези в които правя pair programming и тези, в които работя сам. Ще говоря за вторите. Continue reading →

Често има любопитни имена в компютърните неща. Може би знаете vi. Там, например, има следната команда:

s/foo/bar/

Това замества първото срещане на foo с bar в текущия ред. Съществува и по-обща версия – g:

g/something/s/foo/bar/

Това замества foo с bar на редовете, които съдържат something. Демек, g приема шаблон и команда, която прилага на всички редове, в които шаблона съвпада. Ето как може да изтриете редовете, съдържащи something:

g/something/d

Тези неща идват от един още по-архаичен текстов редактор – ed. Там има команда p, извеждаща всички редове, в които шаблона съвпада. Но все пак, ето как да изведете всички редове от текущия файл, съдържащи something:

g/something/p

Впрочем, something е регулярен израз – „regular expression“, често съкращавано като „re“. Общия запис на командата е:

g/re/p

И ето откъде идва името на една от най-използваните shell команди в POSIX света.

Забавно, а?

Линкове от презентация ми на WebTech:

• Слайдове – само 139
• Видеото, което исках да пусна
• Software Craftsmanship Bulgaria – пощенския списък, който ви препоръчвам

Книги

• Test-Driven Development by Example – въведение в TDD
• The RSpec Book – нещата в Ruby светът
• xUnit Test Patterns – мъдрости за как да пишем тестове, които да помагат, а да не пречат

Надявам се да ви е харесало. Коментари са добре дошли.

Всеки знае какво е проста рекурсия. Тривиално е. Далеч по-любопитно е когато рекурсията е индиректна. Намерих интересен линк по темата на блога да dzver.

OpenFest наближава. Всъщност, твърде близо е. Толкова близо, че не разбирам защо чак сега пиша. Идния уикенд, демек. Ако не знаете – това е яка ежегодишна конференция, посветена (най-общо) на отворения софтуер. Атмосферата обикновено е страхотна, хората са готини и темите са интересни. Със сигурност ще има какво да научите. Входът е напълно свободен. Няма да има live video streaming – ако сте от столицата, не си търсете оправдания, а направо заповядайте.

Ще имам презентация и половина.

Continue reading →

Не съм забравил за това. Имам идея за следващия пост от серията, но не ми се получава. Поне шест пъти започнах да го пиша. Добрата новина – вече знам какво и как искам да напиша. Но така и така обръщам блога си (временно) на дневник – ще направя отклонение. От един пост. Не планирам да ми става навик. Ако има други, то ще е рядко. А и темата е странна.

Ролеви игри

Когато попитах кой иска да направим една игра това лято, повече хора ми казаха „На какъв език? C или C++?“. Това ми хареса, всъщност. Предпочитам да съм заобиколен от такива хора. С повечето от тези, които щяха да питат „3.5 или 4?“ нямам какво да си кажа. Но сега ще говоря за такива ролеви игри. Continue reading →

Имаше народна приказка за Синдил-Пиндил и Джаста-Праста. И двете трябвало да си ушият рокли, за да се хванат на хорото. Когато дошло времето за хорото, Джаста-Праста отишла, роклята и висяла на разни страни и изглеждала жалко и нелепо. През това време Синдил-Пиндил още шиела роклята си и плачела.

Гледам това от три седмици. Убеден съм, е в тая история трябва да има поука. Нямам никаква идея каква, обаче. И е толкова по-интересно, когато авторът ми я е спестил…

Обичам софтуерните метафори. Правят процеса на разработване по-разбираем. Любимата ми: разработването на софтуер сравнено със строенето на сгради. Много общи неща. А и архитектурата е ужасно близка (философски) до програмирането. Но започвам да си мисля, че сравнението е лошо. Continue reading →