Поглед назад

Последните две години бяха особено време за мен. Едновременно много се развих и направих много крачки назад – както лично, така и професионално. Макар да научих много нови неща и станах чувствително по-добър програмист, направих много грешки. Загубих време. Подминах събития, от които трябваше да си извадя изводи рано. Започнах да се държа нахално с хора, които не го заслужават. Започнах да се имам за много велик. Имам нужда от шамар и чаша студена вода в лицето. И ще се опитам да си ги дам сам, преди живота или някой друг да ме е изпреварил.

Станаха твърде много неща, от които не си взех бележка. Направих твърде много грешки. Ще направя подробен разбор на събитията от последните две години. Реших да го направя в блога си – публично, почти ексхибиционистично. Имам нужда от урок по скромност. А и няма смисъл да пазя изводите за себе си.

Няма да ви занимавам с лични неща – не мисля, че живота ми ви е особено интересен. Ще ви разкажа за професионалната част на нещата. За програмистите, с които се запознах. За начините на мислене, с които се сблъсках. За това как моите представи за професията се сблъскаха с чуждите. За цялата глупост, срещу която се изправих. За всичките грешки, които допуснах от страх, мързел или некомпетентност.

За много от тези неща варирам от недоволен до отвратен. Имам бая истории за провал и човешки недостатъци. Още от сега искам да кажа, че смятам себе си за виновника във всичко. Не подходих правилно, не прецених ситуацията правилно и не следвах принципите си.

Но ще разказвам за хора и фирми. Последното което искам, е някой да мисли, че те са лоши, защото аз така съм казал на блога си. Въпреки че на четири очи ще защитавам думите си ожесточено, намирам за проява на лош вкус да го правя публично. Пък и е крайно неетично. Съответно, няма да назовавем истински имена. Дори леко ще променя детайлите, така че да ви е трудно се сетите за кого става въпрос. Дори и това да сте вие.

Имам нужда да формулирам всички насъбрали се неща. Искам и да го направя открито – мога добре сам да лъжа себе си, но ми е трудно пред други хора. Вярвам, че от това ще излезе нещо добро. Ако се разпознаете и думите ми ви се струват обидни – съжалявам. Ако искате да говорим за това, знаете как да ме намерите.

Но честно казано, не вярвам някой от героите на историите ми да ги прочете. От това извинение едва ли ще има смисъл.

Нещо като цикъл от разкази

Следващите няколко седмици ще блогвам предимно за това. Ще опитам пиша често. Анализирането на две години от живота ми е времеемка за мен задача – имам нужда да мина на такава вълна. Мислете за това като отчасти споделяне на опит, отчасти изповед. Създал съм и категория, ако има значение.

Историите, които ще разказвам няма да имат някакъв смислен ред. Няма да се подредени нито хронологично, нито тематично. Единствената последователност, на която ще отговарят, е реда в който съм се сетил за тях. Убеден съм, че ще има доста изводи. Убеден съм, че много от изводите накрая е си противоречат с такива в началото. Все пак се надявам от това да има полза – както за мен, така и за вас.

И наистина, ако смятате, че ще кажа нещо лошо за вас, най-добре махнете блога от четеца си. Макар, че едва ли на някой от нас двамата му пука за отношенията ни, няма смисъл да се дразните излишно.

One thought on “Поглед назад

  1. RT @hristo_deshev Life’a great when even others’ misguided acts move you in the right direction. There’s no wrong direction anyway. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *