Не съм забравил за това. Имам идея за следващия пост от серията, но не ми се получава. Поне шест пъти започнах да го пиша. Добрата новина – вече знам какво и как искам да напиша. Но така и така обръщам блога си (временно) на дневник – ще направя отклонение. От един пост. Не планирам да ми става навик. Ако има други, то ще е рядко. А и темата е странна.

Ролеви игри

Когато попитах кой иска да направим една игра това лято, повече хора ми казаха „На какъв език? C или C++?“. Това ми хареса, всъщност. Предпочитам да съм заобиколен от такива хора. С повечето от тези, които щяха да питат „3.5 или 4?“ нямам какво да си кажа. Но сега ще говоря за такива ролеви игри.

Сега, не ми се обяснява какво е ролева игра. Писал съм поне 5 различни статии. Обяснявал съм стотина (стотици?) пъти наживо. Спирал съм хора на улицата да им разкажа. Дори съм бил в телевизонно предаване. Дотегнало ми е.

Но ще ви разсея заблудите, ако ги имате. Нямат нищо общо с компютрите. Не се играят с компютри. Нямат нищо общо и със смешни костюми и дървени мечове. Не се обличаме като за карнавал и не тичаме по баирите с пръчки. По-особено е. Ползваме странни зарове. Ето ви и статия във Wikipedia. Веротно ще ви се стори странно. Напълно ОК е да спрете да четете до тук. Ще ви разбера.

Не знам защо почнах да се занимавам с ролеви игри. Не мога да си спомня. Тепърва бях станал тинейджър, вероятно е нормално да се интересувам от странни хобита. Знам защо продължих да играя. Даваха ми нещо, което го нямаше нито в компютърните игри, нито в киното, нито в литературата. Имаше повече поле за въображение. Развиваше любопитен сет от умения. Пък и беше добър creative outlet.

Най-големия плюс беше интерактивността. Литературата и киното те правят наблюдател. Компютърните игри те ограничават до идеите на дизайнера. И макар много по-интерактивни, те пак са твърде ограничаващи. В ролевите игри имаш много повече интеракция. А и като бонус, можеш да упражняваш актьорските си умения.

Преди играех доста. Напоследък – много по-малко. Програмирането ми е далеч по-интересно. А и в него не трябва да се разправяш с други хора. Като живеех извън България съвсем бях спрял. Някак си, не ми се играеше толкова.

Eberron

Историята в една ролева игра се развива в някакъв свят. Може да е този от Властелина на Пръстените, Матрицата, Колелото на Времето, Междузвездни войни или каквото друго се сетите. Термина е „setting“. Освен сетинги от известни франчайзове, има и такива специално създадени за настолни ролеви игри. Forgotten Realms е такъв. Baldur’s Gate, Icewind Dale и Neverwinter Nights са базирани в него. Книгите на Салваторе за Drizzt Do’Urden също.

Сега, повечето такива неща са фентъзи. Беше забавно докато бях тинейджър. В един момент започва да става скучно. Човек престава да търси „raw power“ и да предпочита дълбочина в литературата и киното. Не съм чел фантастика от няколко години. Предпочитам Айн Ранд.

Но Еберон е по-различен. Обикновено конфликта между добро и зло е черно-бял. В Еберон те са размити понятия. Обикновено магията е мистична и непредвидима. В Еберон тя е научна и технологична. Обикновено боговете са съществуващи и се месят в живота на хората (ала Тор и Локи). Религиозния избор е „на чия страна си“. В Еберон не е ясно дали боговете съществуват. Религиозния избор е „в кой вярваш“. Обикновено фентъзито е простичко и героично, почти наивно. В Еберон има мрачно интригантство. Никога не знаеш кой дърпа конците.

Магията се ползва вместо технология. Служи за комуникация, транспорт и дори градско осветление. Има огормни икономически сили, които предлагат такива услуги (магическа комуникация и транспорт) за пари. Всичко тръгва от идеята „как би се развила цивилизацията, ако по времето на ренесанса имахме надеждна магия, вместо технология“. Представено интересно, убедително и с огромна дълбочина. Познавам не един, който е казал „Никак не обичам фентъзи, но Еберон много ме кефи“.

И не е steampunk. Няма пушки. Няма технология. Само магия.

Ето ви няколко картинки. Да, сред тях наистина има нещо като влак, огромен град от кули и нещо наподобяващо фентъзи робот. Не просто е пълен с шантави неща – всички те имат разумно обяснение, дълбочина и специфичен чар. Това е фентъзи света, в който ей тези могат да скочат от летящ кораб върху влак движещ се с 80 км/ч за да го ограбят. Индиана Джоунс, ама фентъзи.

Човека измислил това е бая умен. Занимава се с това отдавна и е добър в него. И е на околосветско пътешествие. Не е толкова изненадващо, че го поканихме (аз и хората с които играя RPG) да дойде в България за няколко дни. Изненадващо е, че прие.

Накратко

Беше тук за пет дни. В първият пристигна късно и предимно играхме бордови игри. Вторият ходихме в Копривщица, след което ни води игра. Третият си работеше нещо. Четвъртият му показах София (и му разказах как тръгна това хоби в България). Петият минахме през Haemimont Games на път за летището. През цялото време си говорехме за ролеви игри, фентъзи и Еберон.

Беше невероятно вдъхновяващо. Не съм очаквал, че отново ще съм ентусиазиран покрай ролеви игри. Още по малко – че ще блогна за това. Следват разкъсани размисли.

Копривщица

Беше приятно, макар и дъждовно. Имаше и Ути Бъчваров. Да разказваш българската история на чужденец е… интересно. Като всеки, живял поне малко в чужбина, съм опериран от патриотизъм. Но виждайки наследството на хората, готови да жертват живота си в името на родината е… вдъхновяващо. Рядък момент, в които се почувствах горд българин. Далеч по-трудно е докато се возиш в 102.

София

Няколко неща го забавляваха.

• Некролозите – изглежда „обяви на улиците за кой е починал“ не е популярно назапад. Идеята го заинтригува
• Мавзолеят – отнел повече време за да бъде съборен, отколкото построен. Шантава работа.
• Александър Невски – или по-точно, колко мрачно е вътре. Повечето храмове били доста по-светли. Аз пък си мислех, че там е скучно
• Ректоратът – огромен лабиринт, в който различните крила имат различни архитектурни стилове. Търся човек, който иска да го картографираме (ден мотане вътре, предполагам).
• Ротодната Свети Георги – не знам защо. Сигурно защото е заобиколена от президентство.
• Бойко Борисов – „Чък Норис не гласува за Бойко Борисов, защото това е единствения начин, по който може да му навреди“. ’nuff said

Играта

Ще я помня дълго време. Ако си фен на Еберон, това да ти води Кийт Бейкър е като да гледаш Междузвездни Войни с Джордж Лукас и Харисън Форд. Не очакваш да стане ако живееш на Балканите, нали.

Но не беше това, че се запознахме с obscure geek celebrity. Беше това, че за първи път играх ролева игра с някой, който знае как се играят ролеви игри. Някой, който се е научил в място, където има такава култура. Понеже всички в България (с няколко малки изключения) сме се учили сами и никой не ни е показвал нищо.

Имам високо мнение за игрите си, както и уменията на хората, с които играя. Но след 5 часова игра, всички се почувствахме като абсолютни n00b-ове. Той не просто играеше игра – той правеше изкуство. Тримата DM-а там бяхме на едно и също мнение – „Копеле, от сега игрите ми ще са пъти по-яки“. Успя да ни вдъхнови. Да видим как ще вдигнем летвата.

(fantasy terms alert)

Групата беше: подменен, коболд чародей, гоблин rogue, минотавър варварин и върколак. Развиваше се в Сивостен по заръката на дъщерите на Сора Кел. Въобще, шантава работа. Има две неща, които искам да спомена.

Интригата. Преследвахме един магьосник. Дъщерите искаха да го заловят и да го ползват в собствените си планове. Но трима от героите имаха тайна цел. Единият беше предател и искаше да отвлече магьосника за собствения си господар. Друг искаше да му отмъсти за това, че е убил 320+ негови роднини и приятели през войната. Третият пък знаеше, че има предател и искаше да го изобличи. Това създаде много интересна динамика. Никой от играчите не знаеше за мотивацията на другите. Освен че преследвахме основната цел (да го намерим), всеки кроеше планове как да постигне своята лична.

Живописността. Изумен съм колко живо Кийт описваше всичко. Интеракцията с неигровите персонажи беше невероятно яка, описанията на местата – много пъстри, а битките – кинематографични. Трудно ми е да го опиша. Всъщност, не мога да го опиша. Ще повторя – всички се чувстваме като абсолютни аматьори след неговото представление. Репликата на един от играчите беше „Не знам, ама докато играеше оня night hag, аз настръхнах“.

Всичко останало

Избрах да играя този сетинг заради дълбочината му, но когато имаш шанс да го обсъждаш с автора му, откриваш още повече детайли. Научихме много за интересните елементи от света и тяхната мотивация. Играхме на английски. Разбрахме как играят и водят на запад. Слушахме интересни истории за DnD. Играхме Monopoly с героите на Лъвкрафт. Беше невероятна зарибявка. Дано има повторение. Ето и снимки.

Епилог

Изненадващо, но след това ми се доиграха ролеви игри. Най-вече с хора, с които не съм играл. Ако проявявате интерес, контактите ми са тук.