След по-малко от две седмици ще има български WordCamp. Сред спонсорите са space.bg, на които (според мен) трябва да дадете всичките си пари. Сред говорещите са ред любопитни български блогъри, които ще слушам с интерес.
Впрочем, и аз. Ще разкажа как с помощта на този блог станах по-умел в занаята. Ентусиазиран съм, понеже конференцията е встрани от нормалното ми MO.
Ще се радвам да ви видя там.
Има ред неща, които променят живота ти из основи. За някои планираш и се подготвяш дълго. Други се случват в изневиделица, след което се чудиш откъде ти е дошло. На трети не придаваш значение – оставяш да се случат и след време, поглеждайки назад, виждаш че са били важни.
Такава беше днешната дата преди три години. Тогава се преместих в Стокхолм. Станах, събрах си багажа, разходих се из слънчева София и следобед хванах самолет към една по-студена държава. Не знаех езика. Не знаех дали отивам за година или се местя за неопределено дълго. Не знаех, че ще ме промени толкова. Continue reading
Работните навици са ми проблем. Преди не бяха – нямах нужда от структура в работата. Стигаше ми ясен проблем и ясен краен срок. Сядах пред компютъра и се хвърлях върху него, докато го реша. Обикновено в срок. Напоследък намирам това за по-трудно. Не знам дали загубвам способността да се фокусирам или е просто старческо слабоумие, но работата изисква концентрация, която понякога ми липсва. Съответно съм си изработил система, която да се бори с това. Ще ви разкажа за нея.
Добрите дни в текущата ми работа се делят на два вида – тези в които правя pair programming и тези, в които работя сам. Ще говоря за вторите. Continue reading
Enter и Backspace са ми едни от най-трудните клавиши за натискане. Докато се опитвам да минимизирам употребата на втория, първия е задължителен. Натискам с извиване на китката (без да си местя ръката) за да не изтърва home row-а. Това не е никак здравословно – проблемите ми с ръцете започнаха когато правих това на по-голяма клавиатура.
От известно време нося накитници, които ми държат китките изправени и не ми позволяват това движение. Така се налага да местя цялата ръка. Освен че е досадно, така да изпускам home row-а. За щастие, в повечето среди има решение. Continue reading
Често има любопитни имена в компютърните неща. Може би знаете vi. Там, например, има следната команда:
s/foo/bar/
Това замества първото срещане на foo с bar в текущия ред. Съществува и по-обща версия – g:
g/something/s/foo/bar/
Това замества foo с bar на редовете, които съдържат something. Демек, g приема шаблон и команда, която прилага на всички редове, в които шаблона съвпада. Ето как може да изтриете редовете, съдържащи something:
g/something/d
Тези неща идват от един още по-архаичен текстов редактор – ed. Там има команда p, извеждаща всички редове, в които шаблона съвпада. Но все пак, ето как да изведете всички редове от текущия файл, съдържащи something:
g/something/p
Впрочем, something е регулярен израз – „regular expression“, често съкращавано като „re“. Общия запис на командата е:
g/re/p
И ето откъде идва името на една от най-използваните shell команди в POSIX света.
Забавно, а?
Има нещо некомфортно в тезата „всичко е обект“. Ето едно любопитно разсъждение, на което попаднах наскоро (в Clean Code, която препоръчвам):
Обектите скриват данните си зад абстракции и предлагат функции, които работят с тях. Структурите предлагат директен достъп до данните и нямат смислени функции. На практика са противоположности.
Изтъркан пример в Ruby:
Това е първият от цикъл постове за test-driven development и автоматизирано тестване.
Има ред причини да пишем тестове – по-лесна поддръжка, документация, дори по-добър сън. Несъмнено сте чували повечето. Но ето една по-рядка – мързел.
На P2P говорих за test-driven development. Бях изненадан от резултата. Предполагах, че ще ме замерят с домати задето предлагам странни – дори радикални – идеи. Вместо това слушателите бяха любопитни. Имаше много въпроси. Мога само да се радвам, че темата ми породи такъв интерес. И да направя малък експеримент.
Научавате за нова практика. Design patterns, mock обекти, Selenium или дори функционален език за програмиране. Около нея се вдига доста шум. Ред опитни хора твърдят, че е добра. Прекарвате няколко дни – дори седмица – в експерименти. Евентуално откривате, че не ви дава обещаната отплата.
Тук може да направите два извода. Единият е тази практика не работи. Другият е прилагам я грешно. Почти без изключения мога да категоризирам всичките си познати колеги в един от двата лагера. Почти без изключения, тези във втория са по-добрите програмисти. В крайна сметка, кое е по-вероятно? Опитните занаятчии в областта да грешат или да прилагате нещо, което едва сте разбрали, грешно? Докато първото се случва понякога, опита ми показва, че второто по-често е вярното.
За това търся проблема първо в себе си. В крайна сметка, „select“ Isn’t Broken.
Линкове от презентация ми на WebTech:
Надявам се да ви е харесало. Коментари са добре дошли.