Тази година бе гадна. В личностно/емоционално отношение бе почти пълен провал. Всъщност, не съм сигурен какво я дели от пълен провял – вероятно това, че съм имал и по-лоши. Направих повече грешки, отколкото мога да преброя. Нараних хора. Прекарах повечко време в депресия и гледане на сериали. Burnout-нах и продължих да работя, вместо да си почина. Тепърва започвам да се осъзнавам.

Но вече свърши. Време е за ретроспекция.

Искам да се фокусирам над позитивното, понеже имаше и такова. Лесно е да забравиш хубавото, когато виждаш само лошото. А хубаво имаше – постигнах неща, от които съм горд. Искам да ги споделя.

1. Научих се да плувам

Още миналата година реших, че това е важно. Физическата активност е критична за да държа проблемите с ръцете под контрол. Плуването изглеждаше като страхотен начин за това. Още в началото на януари си взех карта с инструктор в басейн Спартак и започнах да ходя почти всеки ден.

Първоначално бе трудно. Инструкторката ми препоръча да намаля пушенето до 10 цигари на ден. Това бе странно, понеже ако въобще може да се каже, че пуша, то това са 10 цигари на месец. С много зор и постояннство, през март можех да се придвижвам в басейна без паника. До лятото се научих да плувам сносно. Прекарах едва пет дена на морето, но разликата бе драматична. Няма да забравя как плувах в кристално ясна вода около Варна. Бе дълбоко, от време на време имаше камък, на който можеше да се почине и гледката под водата бе красива. Както и два пъти в изключително солената вода в Барселона.

Научаването на ново умение на тази възраст си е предизвикателно, но и интересно. Преди дълбоката вода ме плашеше и карането на водно колело навътре в морето бе изнервящо. Сега знам, че няма да се удавя при нормални условия. Чувствам далеч по-уверен в открита вода. Намирам плуването за много приятно. Дори един час в басейна е добре прекарано време, след което се чувствам зареден.

Говорейки за физическа активност, това лято бе интензивно. Имаше седмици, в които всеки ден плувах и тичах. За първи път в живота си бях доволен от физическата си форма. За нещастие, към ноември изтървах топката покрай ред пътувания и разболявания. Съответно, това е първото нещо, което ще подновя активно в 2013та.

2. Взех книжка и купих кола

Говорейки за нови умения, научих се да шофирам. Трябваше да го направя отдавна. По принуда (да кажем) бях изкарал половината курс през 2010та. Реших да го довърша. Взех си изпита от третия път – като истински софиянец. Първия път направих тъпа грешка, а втория се нанизах на коварен капан. Третия карах по-зле, но имах невероятен късмет.

Взех кола месец по-късно и открих, че курсовете трудно могат да те подготвят да без инструктор. Първите няколко дни бяха в София. Първото ми каране бе в пиков час, по тесните и наклонени улици на Лозенец, докато бе тъмно и валеше дъжд. Дори кандидат-студентските ми изпити не бяха толкова изнервящи. Паниката ми забавляваше Веселин, който указваше морална подкрепа. От тогава навъртях към 3000км и вече се чувствам далеч по-уверен.

Шофирането е забавно. Всъщност, по-лесно е от колкото изглежда. След втория ден карах относително свободно и не се притеснявах да се набутвам в центъра докато е по-напечено. Направих три пътешествия – до Тутракан, до Стара Загора и до Пловдив. Първото си беше прилично зимно каране. Качих се до Алеко докато пътищата бяха заснежени. Направих една нощна обиколка по околовръстното, няколко отивания и връщания до Ботевград и доста каране из центъра.

От друга страна, трябва да се внимава. Много. На няколко пъти видях колко е лесно да се блъсне пешеходец. Методично спирам на всяка пешеходна пътека и карам бавно в по-оживени райони. Въпреки това – шофирането из града не е шега работа. Имам повече наблюдения, но не искам да задълбавам.

Най-новото бе свободата, която един автомобил дава. Това във всеки момент да можеш да отидеш където поискаш е ново за мен. Лятото ще мога да си закарам колелото до планината, без да завися от друг. Отново, силно съжалявам, че не го направих преди години.

3. Конференции

Тази година посетих четири международни конференции – BaconConf, NordicRuby, BaRuCo и FrozenRails. Мога да разказвам много, но искам да държа този текст кратък. Към края престанах да научавам нови неща, но за сметка на това започнах да завързвам контакти.

Положението в България положението също бе на ниво. Направих сносна презентация на WordCamp и една от която съм много доволен на OpenFest. За пореден път нямаше WebTech/P2P, но това се компенсира напълно от VarnaConf, на която трябва да отделя специално внимание. Идеята дойде в последния момент и Радо я организира за под две седмици. Получи се страхотно.

Всъщност, толкова съм доволен, че догодина ще опитаме да направим серия от подобни малки конференции извън София. Идеята (кодово име „турнето“) все още е в процес на доизбистряне. Скоро ще пиша за това. За сега – планираме 5-6 града и събитията да са разпределени между април и август. Местата ще бъдат университети, където залата е безплатна. Всичко останало ще го финансираме ние. „Ние“ сме част от хората, които говореха на VarnaConf. Впрочем, ако имате идея къде може да направим такова събитие във вашия град – пишете. Имам големи очаквания – надявам се да бъде поне толкова добро, колкото VarnaConf.

4. Майсторство в занаята

Покрай OpenFest Габрово се роди идея за презентация, която доразвих и изнесох във ФМИ. Радвам се, че намерих време да си структурирам възгледите за занаята и да ги представя пред хора. Не го бях планирал – идеята се зароди в последния момент. Горд съм от това как се получи.

След нея сериозно се замислих за посоките, в които да се развивам. Имам някои идеи, но е рано да ги споделям. Това е тема, която определено ще посетя отново след някоя друга година. Дотогава – видеото е в YouTube:

5. Приключих Structure and Interpretation of Computer Programs

Може от това съм най-горд. Откакто разбрах за тази книга през 2008ма искам да прочета и да направя всичките упражнения. През 2010та я започнах, но не стигнах далеч. Когато миналия курс по Ruby приключи (февруари 2012) се заговорихме с няколко студенти и решихме да организираме study група. Дори Ники и Митьо се включиха.

Започнахме да се срещаме всяка седмица, да правим упражнения и да коментираме материала. Това ми даде много добра мотивация да отделям време. От петте глави, успешно минахме първата и част от втората, преи да започнем да губим темпо. В някакъв момент се оказа, че другите са несериозници и продължих сам. Понеже много исках да съм готов тази година, направих сериозна офанзива през декември и чак вчера приключих. Удоволствието да маркирам книгата като прочетена в Goodreads беше почти перверзно. Седеше в currently reading две години.

Ще напиша по-подробен блог пост. За да ви дам представа защо това е в този списък, ще ви разкажа мъничко за последните упражнения. Яките неща започнаха в четвърта глава – написах (на Scheme) и обогатявах прост Scheme интерпретатор. В пета глава написах (1) симулатор на регистър машина (нещо като много идеалистичен асемблер), (2) Scheme интерпретатор върху тази регистър машина (Scheme интерпретатор на същия този идеалистичен асемблер) и финално (3) компилатор, който превежда Scheme код до инструкции на тази регистър машина.

Финалните три упражнения бяха наистина забавни. В 5.50 трябваше да ползвам компилатора за да компилирам интерпретатора от четвърта глава и да го пусна върху симулатора. В 5.51 преведох интерпретатора от пета глава (този, който е написан на „идеалистичен асемблер“) до C и добавих нужния runtime, от който най-сериозното бе garbage collector-а. В 5.52 модифицирах компилатора да генерира C код и го използвах за да компилирам интерпретатора до C.

Мета, нали? Доста се забавлявах.

Покрай книгата си възобнових апетита към computer science. Не знам колко ще продължи, но имам лошото предчуствие, че няма да доведе до нищо добро. Смисъл, ще е забавно, но може би ще инвестирам много време в не много практични знания. Стига да не се намери нещо разсейващо през 2013, мисля сериозно да задълбая в тази посока.

Какво следва през 2013-та

Все още не знам.

Подновявам редовното плуване от утре и до лятото ще опитам да възстановя спортната форма. Ако мога, ще се опитам да завърша малък и лесен триатлон. Дотогава вероятно ще опитам да подхвана и някой зимен спорт. Харесал съм си сноуборд. Някой мераклия да се учим заедно?

Взех си стара и евтина кола, колкото да се науча. Ще се опитам да навъртя повечко километри, преди да си взема по-нова. Ще се опитам да шофирам възможно по-често. Предимно извън София. Предвид, че живея и работя на центъра, ходенето с кола на работа не е най-практичното нещо.

Имам ред идеи за събития и презентации пред 2013. Ще започнем да планираме „турнето“ към края на януари. Също, надявам се тази година Мариян да се вземе в ръце и да направи WebTech. С Николай ще правим курс по Clojure във ФМИ, който очаквам с нетърпение.

Списъка с технологии и инструменти, които искам да науча расте. Emacs и Common Lisp започнаха да заемат челни места. Не знам дали това ще е годината, в която ще ги науча. Определено ще опитам. През март мисля да направя по-сериозен ъпгрейд на работната си среда. Макар да съм доволен от dotfile-овете си, има голямо поле за развитие.

Финално, имам няколко дебели книги, които ще опитам да прочета с упражненията. Засега съм си харесал Essentials of Programming Languages и Compilers: Principles, Techniques and Tools (The Dragon Book). Също така, планирам и study група по Introduction to Algorithms. Този път с по-сериозни хора (ще блогна по въпроса; ако имате интерес – пишете). Все още не знам колко от тези неща ще станат в действителност. Дори не знам дали ще ги започна. Но това са част от идеите.

Разбира се, „ако искаш да разсмееш бог, разкажи му за плановете си“. Не вярвам да успея да свърша всичко това. Но определено съм ентусиазиран.