Като (добри) програмисти, отделяме сериозно количество време да подобрим работата си. Усъвършенстваме програмния език, текстовия редактор, работната среда, всевъзможните библиотеки и дори скоростта на писане. Но често пропускаме един от най-важните инструмени – умът ни.

[Pragmatic Thinking and Learning][1] е книга, която дава ред начини да станем по-добри, без да инвестираме директно в програмиране. Една от основните идеи е, че ученето е умение, и като такова, можем да ставаме по-добри в него. Предлага разнообразни подходи за това.

В книгата има два вида информация – „теория“ и „практика“. „Теорията“ разказва как мозъкът ни работи. Говори за неща като [модела на Дрейфус за усвояване на умения][2] или за [cognitive biases][3]. „Практиката“ са ред неща, които може да направите, за да подобрите ефективността си. Варират от съвети за боравене с e-mail, през подход за четене на книги, до методи за водене на бележки. Не претендира за изчерпателност или научна достоверност. По-скоро е на принципа „това работи за мен; пробвайте го – може да сработи и за вас“.

Книгата не е методична програма. Вместо това, Анди Хънт разказва много неща, без да навлиза в детайли. Разлистих я преди да започна този текст и се изненадах колко много съм забравил. Идеите са доста и ако искате да приложите всичките, ще се видите в зор.

От друга страна, нещата които си спомням ми влизат в ежедневна употреба. От нея разбрах за [mind mapping][4]. Тя ми даде идеята да ходя нявсякъде с [тефтерче][5] (Field Notes или Moleskine), в което да водя бележки. Части от [процеса ми][6] са вдъхновени от нея.

Горещо ви я препоръчвам. Книгата е интересно четиво, дори и да не имплементирате нито един от съветите.