Като (добри) програмисти, отделяме сериозно количество време да подобрим работата си. Усъвършенстваме програмния език, текстовия редактор, работната среда, всевъзможните библиотеки и дори скоростта на писане. Но често пропускаме един от най-важните инструмени – умът ни.

Pragmatic Thinking and Learning е книга, която дава ред начини да станем по-добри, без да инвестираме директно в програмиране. Една от основните идеи е, че ученето е умение, и като такова, можем да ставаме по-добри в него. Предлага разнообразни подходи за това.

В книгата има два вида информация – „теория“ и „практика“. „Теорията“ разказва как мозъкът ни работи. Говори за неща като модела на Дрейфус за усвояване на умения или за cognitive biases. „Практиката“ са ред неща, които може да направите, за да подобрите ефективността си. Варират от съвети за боравене с e-mail, през подход за четене на книги, до методи за водене на бележки. Не претендира за изчерпателност или научна достоверност. По-скоро е на принципа „това работи за мен; пробвайте го – може да сработи и за вас“.

Книгата не е методична програма. Вместо това, Анди Хънт разказва много неща, без да навлиза в детайли. Разлистих я преди да започна този текст и се изненадах колко много съм забравил. Идеите са доста и ако искате да приложите всичките, ще се видите в зор.

От друга страна, нещата които си спомням ми влизат в ежедневна употреба. От нея разбрах за mind mapping. Тя ми даде идеята да ходя нявсякъде с тефтерче (Field Notes или Moleskine), в което да водя бележки. Части от процеса ми са вдъхновени от нея.

Горещо ви я препоръчвам. Книгата е интересно четиво, дори и да не имплементирате нито един от съветите.