Спомням си програмистски разговор отпреди осем години. Още бях в училище. Ползвах Windows, знаех (почти) всички особености на C++ и можех с лекота да разплитам спагети код. Или да го пиша.

Разговарях с един приятел. Бях прекарал последните няколко години в усилено писане на C и C++ (в училище). Занимавах се с OpenGL и линейна алгебра. Той пък бе открил Java. Водехме дълъг разговор кое е по-добро – C++ или Java. Спомням си как ми каза „Java има много добър garbage collector“, на което отговорих с „Е какво, не можеш ли да си управляваш паметта сам?“. Той отвърна „Мога, ама защо да се занимавам?“. Бях изненадан. Защо не разбираше, че garbage collector-а е излишен? Всеки адекватен програмист може да си управлява паметта. Пък и несъмнено е по-бързо. Не успя да ме убеди.

Continue reading →

Научавате за нова практика. Design patterns, mock обекти, Selenium или дори функционален език за програмиране. Около нея се вдига доста шум. Ред опитни хора твърдят, че е добра. Прекарвате няколко дни – дори седмица – в експерименти. Евентуално откривате, че не ви дава обещаната отплата.

Тук може да направите два извода. Единият е тази практика не работи. Другият е прилагам я грешно. Почти без изключения мога да категоризирам всичките си познати колеги в един от двата лагера. Почти без изключения, тези във втория са по-добрите програмисти. В крайна сметка, кое е по-вероятно? Опитните занаятчии в областта да грешат или да прилагате нещо, което едва сте разбрали, грешно? Докато първото се случва понякога, опита ми показва, че второто по-често е вярното.

За това търся проблема първо в себе си. В крайна сметка, „select“ Isn’t Broken.

…се събудих посреднощ. В съня си бях осъзнал нещо важно. Хората постоянно правят грешки в разсъжденията си и ги наричат „мнения“. Така съвсем неочаквано се промъкват покрай барирерите ми от здрав разум и разклащат изоснови рационалното ми съзнание с неточности и логически фалове. И целият този хаос, с грешен етикет „резумна мисъл“, заплашваше да погълне съзнанието ми и да ме приготви за лудницата…

Някой в интернет грешеше. Не можех да прекарам и минута повече в сън с чиста съвест. Все едно да видиш брат си, човека да се дави и да не го спасиш*. Не трябва да си почивам дори за миг, преди да спра тази лудост – нещо трябваше да бъде направено по въпроса.

* – освен ако не е Буш, както би уточнил Ричард Сталман.

Ето какво чух от един мой приятел вчера. Мисля, че ми отне целия ден да го осъзная в пълната му сила.

(програмистите трябва) да спрат да пишат програмите. те трябва да пишат само инструментите с които хората да си решават проблемите

Разбрахте ли, колеги? Стига сте писали програми, пишете програми! Кралят е мъртъв, да живее кралят!

Установих, че и хората могат да изпаднат deadlock. Например – спи ми се, но в момента съм се излегнал на дивана и си цъкам. Твърде много ме мързи за да изключа компютъра и да се преместя на леглото. Но не мога да заспя така както съм в момента. Ерго, в deadlock съм.

Гадна работа.