Codito ergo sum

Ще започна класически: здрасти, отдавна не съм писал тук. Много се извинявам, много неща се случват, мрън-мрън-мрън. След като уточнихме това, ето новините:

„Умирам с писъци, а после си правя рейнджър с favourite enemy — гейзбо.„

Сериозно. Идват добри времена.

Напоследък ме мързи да пиша, затова ви разсейвам с логове. Днескашния пример е как момче от малкия град може да израстне, да стане успешен и да се превърне в пример за другарчетата си. Например.

Нямам думи да изразя колко съм потресен, че се оказах от другата страна на барикадата в този разговор между майка и син. [...]

Имам дълъг TODO списък за какво искам да направя в живота си. Една от точките е да притежавам огромно жилище, проектирано от съвременния вариант на Хауард Роарк. Но определено ще трябва да почака, докато не забогатея за да си го позволя. Дотогова се примирявам с живеене където има, като въобще не ми пречи да сменям [...]

Честит рожден ден! На блога ми. Вече се навърши цяла година, откакто започнах да бутам начинанието. И тъй като това е един хубав крайпътен камък, ще си позволя да ангажирам вниманието ви с няколко думи за него.

Класическият мит, който никога не ми се е случвал – Добрите идеи идват в тоалетната. Или в банята. Ако това важи за останалите, то аз не съм такъв късметлия. При мен добрите идеи идват в леглото, точно преди да заспя. Затворил съм очи, отпуснал съм след половин час въртене, виждам вече вратата към света на [...]

Това е една история за човешкия живот. За драмата, която се случва ежедневно и за обратите, които съществуването ни предлага. За несигурността, изненадите, и закона на Мърфи (или иронията на съдбата, ако предпочитате).

Вчера беше поредното издание на Seattle Night. На това събитие фенове на грънджа се събират да се радват на това как различни български музиканти свирят любимата им музика. Провежда се два пъти в годината и този път бе в клуб „Алкохол„.

Имаше доста народ, но не беше твърде голям гърч. Атмосферата си я биваше – мрачно, [...]