Ще започна класически: здрасти, отдавна не съм писал тук. Много се извинявам, много неща се случват, мрън-мрън-мрън. След като уточнихме това, ето новините: Continue reading →

„Умирам с писъци, а после си правя рейнджър с favourite enemy – гейзбо.“

Сериозно. Идват добри времена.

Напоследък ме мързи да пиша, затова ви разсейвам с логове. Днескашния пример е как момче от малкия град може да израстне, да стане успешен и да се превърне в пример за другарчетата си. Например.

Нямам думи да изразя колко съм потресен, че се оказах от другата страна на барикадата в този разговор между майка и син. Деца, ако родителките ви ме дават за пример – съжалявам! Направих всичко възможно да го предотвратя.

Имам дълъг TODO списък за какво искам да направя в живота си. Една от точките е да притежавам огромно жилище, проектирано от съвременния вариант на Хауард Роарк. Но определено ще трябва да почака, докато не забогатея за да си го позволя. Дотогова се примирявам с живеене където има, като въобще не ми пречи да сменям местата в които оперирам сравниелно често (вече загубих бройката на колко места съм живял). Но настоящата ми щаб-квартира страда от един много неприятен дизайнерски проблем. Така че ако познавате някой архитект или бъдещ такъв, моля предупредете го не пада в този подъл капан. Continue reading →

Честит рожден ден! На блога ми. Вече се навърши цяла година, откакто започнах да бутам начинанието. И тъй като това е един хубав крайпътен камък, ще си позволя да ангажирам вниманието ви с няколко думи за него. Continue reading →

Класическият мит, който никога не ми се е случвал – Добрите идеи идват в тоалетната. Или в банята. Ако това важи за останалите, то аз не съм такъв късметлия. При мен добрите идеи идват в леглото, точно преди да заспя. Затворил съм очи, отпуснал съм след половин час въртене, виждам вече вратата към света на Морфей… и прас! Нещо страхотно ми хрумва. Ентусиазирам се и почвам разпалено да си мисля за него. Интензивно да си доразвивам идеята. Трябва да стана да си записвам или да поцъкам на компютъра за да ми мине ентусиазма. Само като си помисля колко добри идеи са си заминали преди да започна да държа тефтерче и молив до възглавницата си.

Но както и да го погледнеш, креативноста ми вреди на съня. И то как…

Това е една история за човешкия живот. За драмата, която се случва ежедневно и за обратите, които съществуването ни предлага. За несигурността, изненадите, и закона на Мърфи (или иронията на съдбата, ако предпочитате). Continue reading →

Вчера беше поредното издание на Seattle Night. На това събитие фенове на грънджа се събират да се радват на това как различни български музиканти свирят любимата им музика. Провежда се два пъти в годината и този път бе в клуб „Алкохол“.

Имаше доста народ, но не беше твърде голям гърч. Атмосферата си я биваше – мрачно, претъпкано, миришеше яко на цигари и тук таме някой бе запалил трева. Човек трябваше да си проправя път със старание, след тълпи от пропаднало изглеждащи хора (myself included). Малкия Туборг беше 2.40, а за другия алкохол нямах сили да проверявам.

Свиреха Der Huns, Awake, Скреч и още едни типове, чието име не запомних. Не се интересувам от българските музиканти – знаех ги като имена, но не ги бях слушал. Много ме накефиха Der Huns и Awake. Oсобено първите – пееха страхотен Soundgarden (и Rooster на Alice in Chains). Нещата се развихриха най-много точно преди да излязат Скреч – ставаше безумно пого, а аз се бях озовал точно пред сцената и върху гърба ми скачаха мнозина потни тела. Ники (човека който ме открехна на тая музика) бая си изпати от цялото това подскачане – дори ми заби един зъб в носа, но за щастие и неговите зъби и моя нос останаха цели. Имаше и двама младежа, които също много се раздаваха, но после се включи охраната и престана да е интересно.

Завършека беше страхотен. Awake изпяха Would?, I Don’t Know Anything, Breed, Animal, You Know You’re Right, Sex Type Thing, Plush и Once. Култово просто. Накрая съвсем бях останал без глас – не че съм особено гласовит, макар и някои от вас знаят за скрития ми потенциал на death metal вокал – и едвам успях да събера сили да се раздам изляцо на последното парче (едно от любимите ми). След цялото това нещо бях уморен, потен, със заглъхнали уши и почти неспособен да говоря. Дори на следващия ден ме боли здраво гърлото и имам температура (явно съм хванал някой грипец от цялото занятие). И все пак, бяха едни от най-добре похарчените 6 лв през живота ми.