Имаше народна приказка за Синдил-Пиндил и Джаста-Праста. И двете трябвало да си ушият рокли, за да се хванат на хорото. Когато дошло времето за хорото, Джаста-Праста отишла, роклята и висяла на разни страни и изглеждала жалко и нелепо. През това време Синдил-Пиндил още шиела роклята си и плачела.
Гледам това от три седмици. Убеден съм, е в тая история трябва да има поука. Нямам никаква идея каква, обаче. И е толкова по-интересно, когато авторът ми я е спестил…
Крайностите са лошо нещо?
О, мерси!
Хубаво е да знам замисъла на автора. Макар да ми харесва повече останал неизказан.
Едно не разбрах за Джаста-Праста :“ едната ѝ пола висеше накриво, единият ръкав по-къс от другия, но кой ти гледа! „
Как така кой ти гледа?:(