Субективно

Имаше народна приказка за Синдил-Пиндил и Джаста-Праста. И двете трябвало да си ушият рокли, за да се хванат на хорото. Когато дошло времето за хорото, Джаста-Праста отишла, роклята и висяла на разни страни и изглеждала жалко и нелепо. През това време Синдил-Пиндил още шиела роклята си и плачела.

Гледам това от три седмици. Убеден съм, е в тая история трябва да има поука. Нямам никаква идея каква, обаче. И е толкова по-интересно, когато авторът ми я е спестил…

4 thoughts on “Субективно

  1. Едно не разбрах за Джаста-Праста :“ едната ѝ пола висеше накриво, единият ръкав по-къс от другия, но кой ти гледа! „

    Как така кой ти гледа?:(

  2. ами май се има предвид, че самата Джаста не гледа – било ѝ е важно да си направи кефа повече, отколкото ѝ е било важно да получи одобрението на околните. в това аз лично съм съгласна с нея. защото знайно е, че не изпращат по дрехите (доколкото е факт, че все пак в/у дрехите имаш по-малко власт, отколкото в/у себе си). мисля, че е по-важно да направиш нещо недостатъчно готов, отколкото да приключиш в етапа на подготовката.

    иначе съм съгласна, че основната поука е тая от 1я коментар.

    мерси за приказката, бях я забравила :).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *