5 thoughts on “Относно конвенциите”

1. Според мен използването на определени езикове конструкции (for vs. while, ArrayList vs. LinkedList), е твърде ниско ниво за да подлежи на конвенция – програмиста трябва да използва целия арсенал на езика си за да се изрази четливо и еднозначно.

   От досегашната ми работа мога да направя няколко извода за конвенциите.

2. Пак мислим еднакво с тебе 😉

3. @Свилен: Сега, аз пък точно за това адвокатствам – че ArrayList/LinkedList, for/while са вариация на едно израно средство – позволяват ти да кажеш едно нещо по няколко начина. И е особено критично да се ползват консистентно в кода. А нещо което е консистентно като нищо може да подлежи на конвенция, била тя и полу-формален фолклор в екипа, а не драконов закон.

   Ще ти дам по-конкретен пример.

   for (int i = 0; i < numbers.length; i++) {
     System.out.println(numbers[i]);
   }
   

   Проста програма. Чете се като „за всяко число в numbers, изведи го на екрана“. Виж какво става, ако го напишеш с

   while

   :

   int i = 0;
   while (i < numbers.length) {
       System.out.println(numbers[i]);
       i++;
   }
   

   Действието е идентично. Дори ще генерира същия байт-код. Но се чете така „докато i е по-малко от дължината на numbers, извеждай i-тото число в numbers и увеличи i след това“. Което е много по-далеч от идеята на кода (intention).

   Когато човек използва for/while неподходящо, само дава грешни сигнали. Не изразява кода четливо и еднозначно, в твои думи. Когато избира между ArrayList и LinkedList ползвайки

   rand()

   , вместо да прецени кое е по-подходящо създава объркване.

   Това важи още повече за някои неща които са по средата. Класическата конвенция в ruby е да се ползва

   begin/end

   за блоково на повече от един ред и

   { }

   за блокове на един ред. Алтернативната идея е да се ползва

   begin/end

   когато важното са странични ефекти, докато

   { ... }

   като се изчислява резултат. Която идея да изберете, трябва да сте консистентни в рамките на екипа – иначе твоя код ще ме обърква, докато моя код ще те дразни, защото ползвам

   { ... }

   за големи блокове.

4. Признавам –

   ArrayList/LinkedList

   не добър пример – все пак това са различни фундаментални типове данни с характерните си свойства; прилагането им трябва да бъде съобразено.

   От друга страна, според мен влагането на нюанси в

   for/while

   и описвайки ги в конвенция, е малко пресилено. Преполагам никой от нас не използва while за да извърти един масив – просто защото е свикнал да гледа, че това се прави с

   for

   – в учебниците, в кода на колегите, в чужд софтуер. Съгласен съм, че

   for each

   конструкциите са още по експресивни. Колкото повече „стандартни конструкции“ един програмист използва, толкова по-лесен е кода за четене – но пак искам да уточня: ако програмиста смята, че дадена конструкция отговаря по-добре на намерението му – нека я ползва; не трябва конвенцията да го спира. Добър пример е дебата около goto – в език като C, където програмните изключенията (exceptions) са недостъпен лукс. Например функцията с goto, което прехвърлят изпълнението в края при невалиден входни параметри е доста по-четима от няколко вложени

   if

   -a. Ето тук конвенция „goto e враг номер едно на Тутраканската селищна система“ би спънал четливия код.

   Мойте 5 ст’инки.

5. Codito ergo sum » Думи от занаята