rm * .log

Хъм. Отдавна не ми се беше случвало да си изтрия файловете без да искам. Но днес ми се случи. И то кода, който писах последните две седмици. С rm * .log. Коварно. Не очаквах този удар под кръста от bash. За щастие, вчера пратих едно tar.gz точно с тия файлове, а промените днес бяха малко и успях да ги възстановя за около 30 минути. Обаче беше див късмет. Щях да загубя доста работа, ако ме беше домързяло на предния ден. Поуките са две:

  • Ползвайте version control винаги. Ама винаги. Не е нужно да е сървър в локалната мрежа или интернет. Subversion например може да държи хранилище на харда. Освен, че ще сте предпазени от собствената си глупост (и моята, ако ми позволите да стъпя на компютъра ви), ще може и да видите онзи код, който изхвърлихте преди няколко дена, в който все пак имаше нещо полезно.
  • Не ползвайте ext3. Сериозно. Има ли някаква форма на undelete/recover за това нещо? Аз поне не намерих…

На някой друг да му се е случвало нещо подобно?

Кой е Джон Голт?

Много ме изненада, че търсене в гугъл за „Кой е Джон Голт“ не връща никакви резултати. И ми се стори много забавно. Съответно, този кратък пост се опитва да реши проблема.

В този ред на мисли, горещо ви препоръчвам тази книга. Двадесет и петте лева определено си струват. Още повече си струва да я намерите на английски.

Ако не разбрахте в кой ред на мисли или смисълът на този пост ви се губи, просто го подминете без коментар.

The Pragmatic Programmer

Най-накрая прочетох една важна и основна книга на софтуерния занаятчия: The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master. Страхотна е. Фокусът е върху практическите (прагматичните) и полезни неща, като всяка идея е много добре аргументирана и представена. Аз научих много неща от нея:

  • как да си опростя процеса
  • за какво да внимавам като правя refactoring
  • как да си организирам кода, че да може да се тества особено лесно
  • някои особено хитри начини да държа проекта добре документиран

Тази книга не ви учи как да пишете код. Учи ви как да разработвате софтуер. И то по особено приятен и прагматичен начин.

Най-мъдрите неща в нея са разпръснати в 70 съвета из целия текст. Първият е „Care about your craft“, а последния – „Sign your work“. Философията на човека, който наистина обича да прави софтуер, а не просто да отбива номера от 9 до 5. Ако сте сред тези хора, книгата определено ще ви хареса. Ако не – как въобще попаднахте на този блог? 🙂

Mushroom management

Това IT-то просто не си е работа. Зарязвайте тази лудост и хващайте някоя по-нормална и здравомислеща професия – например водопроводчик. Ще ви е доста по-добре и няма да сте заобиколени с толкова идиотия и лудост.

Свежа илюстрация на горните редове е „термина“ mushroom management. Отнася се за IT отдела. Може да го интерпретирате така:

Keep them in the dark and throw shit at them. And they grow.

Сиреч: събирате група програмисти (гъбите), слагате ги на тъмно (малка влажна стая с щори и стар хардуер) и започвате да хвърляте „тор“ по тях (проблеми, поддръжка, PHP). И те се развиват. Правят нов продукт, поддържат стария, въобще – докарват ви пари.

Не сме хора ние програмистите и туйто.

<button name=“commit“>

Най-честата грешка, която правя в HTML:

<form>
    ……
    <button name="submit" type="submit">Submit</button>
</form>

Разликата е много коварна. Понеже бутона се намира във форма, той е достъпен в JavaScript като form.submit. Което е неприятно, понеже скрива функцията form.submit() и кара повечето ви скриптове да престават да работят по мистериозни причини. Мъдри са хората от Rails като техния submit_tag по подразбиране генерира име commit. Не просто избягват проблема автоматично, но и тренират навик, с който да не попадате в него. В резултат, когато не пиша на Rails винаги си наименовам submit бутоните по този начин. И съм много доволен от това.

Днес…

…имах странен сън. Една баба, не много различна от тази ходи нанякъде. Поглед в земята, почти затворени очи, бавно и мудно. И ей така, от никъде, някой хвърля молив (или може би беше пръчка?), който се забива право в едното око. Погледът ѝ (в другото) за момент се избистря, та завърта глава „към камерата“ и казва ясно „Python е полипарадигмален език за програмиране“. След което прави леко завъртане надясно и пада на земята като бутнат стол. Без никакво сгъване в коленете.

След това се събудих.

Май имам нужда от почивка. Голяма почивка.

Програмиране и шофиране

В книжката си за екстремно програмиране, Кент Бек прави интересна аналогия между разработката на софтуер и шофирането. Тя касае спецификациите. Големият мит на софтуерното разработване гласи, че първо клиента пише спецификация, след това програмистите правят дизайн и накрая го кодят. Поставя се една посока и след това се върви по нея. Кент Бек твърди, че по-скоро прилича на шофирането – дори на най-правото шосе, ако насочите колата право напред и пуснете волана, след най-много минута-две ще сте извън пътя. След като изберат посоката, шофьорите постоянно налагат малки корекции за да не напуснат платното. Така правят и софтуерните разработчици – в процеса на разработка постоянно да правят малки корекции по изискванията, кода и дизайна. Хрумна ми как тази метафора може да бъде доразвита. Continue reading →