Научавате за нова практика. Design patterns, mock обекти, Selenium или дори функционален език за програмиране. Около нея се вдига доста шум. Ред опитни хора твърдят, че е добра. Прекарвате няколко дни – дори седмица – в експерименти. Евентуално откривате, че не ви дава обещаната отплата.
Тук може да направите два извода. Единият е тази практика не работи. Другият е прилагам я грешно. Почти без изключения мога да категоризирам всичките си познати колеги в един от двата лагера. Почти без изключения, тези във втория са по-добрите програмисти. В крайна сметка, кое е по-вероятно? Опитните занаятчии в областта да грешат или да прилагате нещо, което едва сте разбрали, грешно? Докато първото се случва понякога, опита ми показва, че второто по-често е вярното.
За това търся проблема първо в себе си. В крайна сметка, „select“ Isn’t Broken.
Вярно е. Грешката в повечето случаи е в най-близкото задклавиатурно устройство… Лошото е, че има бая гнусни технологии, които не работят наистина, или не са съвсем приложими в някаква ситуация. Пример – „security through obscurity“. И понеже хората чуват основно за издънките, хората нямат особена вярва в технологиите и все се опитват да се оправдаят с тях 🙂 А разбира се го има и момента, че някои технологии успяват доста добре да научат хората да правят глупости.
Де факто повечето технологии разчитат на някаква ниша или дори множество от фактори, които да покрият, за да бъдат полезни. Логично е, ако това нещо не работи кадърно, то просто да не е правилният инструмент за дадената задача.
Въпреки че доста разработчици преоткриват топлата вода, защото нямат достатъчен опит с нещо, което вече е измислено, работи и се използва. В такъв случай се влиза в категорията: „Това няма смисъл, защото…“, която е по-голяма рядкост.