Двигател, генериращ енергия от нищото – перпетум мобиле – е невъзможна концепция. След като направили това заключение, физиците започнали да търсят перпетум мобиле „от втори род“ – двигател, който не прахосва излишна енергия (КПД 100%). Уви, и това май е възможно.

За модерната физика пътуването във времето изглежда доста фантастично. За да се утешат, звездобройците сигурно ще опитат да потърсят някаква машина на времето „от втори род“. Уви, след като ударят на камък и се разочароват за пореден път, съм готов да предложа следващото най-добро нещо – машина на времето от трети род, или поне както аз си я представям. Тя е проект с отворен код на име DOSBox.

Преди някакво време на блога на Веско прочетох за преработка на Another World. Припомних си дългите часове, които прекарвах пред XT-то и в последствие, пред 286-цата. Не знам какво ме подтикна да го попитам за емулатори на стари DOS игри, но той веднага се отзова с DOSBox. Който се оказа, че работи и под Linux. Какво повече може да иска човек?

През следващите няколко дни се снабдих с Another World, Flashback, Lost Vikings и Dune (подчертавам – Dune, не Dune 2). Изживяването бе много носталгично. Върнах назад във времето, когато още пишех на Basic, живеех с родителите си и не бях прослушал Натали Имбрулия. Освен че си спомних, че водата бе по-вкусна едно време, успях да видя и любимите си игри през „десет години по-късно“.

Нещо ми направи впечатление. С няколко мои познати постоянно мрънкаме, че едно време игрите бяха много по-трудни. След като ги изиграх (на най-висока трудност, където бе възможно) си промених мнението – трудността не се е променила особено. Старите игри не са много по-трудни от съвременните. Просто като малки бяхме по-глупави. Или може би с възрастта развихме методичност.

При всички случаи, това бе прекрасно пътешествие назад във времето. И изглежда добър начин да отпразнувам идващия Wintereenmas. Ако и вие като мен храните приятни спомени за едно отминало време, в които 512K RAM бяха почти достатъчни, то най-горещо ви препоръчвам да хвърлите един поглед на DOSBox. Аз пък ще се пробвам с някои игри, които едно време не можех да мина. И ще си припомня как изглеждаха RTS-тата когато още не можеше да се избира повече от една единица и какво беше усещането да разбереш, че трябва да си прибереш оръжието и да се сблъскаш с противника, вместо да търсиш какви ли не хитрости да го заобиколиш или убиеш.