Не, не става въпрос за Windows. Става въпрос за една интересна теория. Хорицата са изучавали как хубав квартал се превръща в гето. Изводът – с един счупех прозорец. Именно. Забелязали са, че ако една сграда има един счупен прозорец е много вероятно по-вероятно вандали да почнат да чупят и другите. Същото важи и за боклука по тротоарите. Докато е чисто, никой не хвърля. Но почне ли да се събира, мотивацията на хората да не замърсяват намалява. И скоро стъпвате по хартиени чаши, смачкани кутии от цигари, остатъци и от дюнери и всякакви други гадости.

Какво е общото между това и тематиката на блога ми? Същата тенденция я има в софтуера.

Колко пъти ви се е случвало да си казвате „Хм… тук ще го оставя така малко мръсен тоя код, пък ще го оправя скоро – все пак всичко друго е много чистичко“? Колко пъти сте оставили прозореца счупен за още няколко дена? Колко пъти сте го оправяли „скоро“? И колко пъти, седмици по-късно, сте си казвали „Уф, кво ще си играя да го правя хубаво, и без това всичко е шит. Да се свършва по-бързо само“? Твърде много…

Авторите на тази теория са провели следния експеримент. Оставили са една прилично изглеждаща кола някъде. Седмици нищо не ѝ се случило. Но след като я преместили малко по-надолу по улицата и счупили прозорците, оцеляла само няколко часа преди група вандали да я обърнат. Това се случва и с кода ви. Ако оставите някоя гадост някъде, шансовете гадостите да почнат да се разрастват се увеличават драматично с времето. Правите един мазен хак тук, след това компромис там, третото място по-добре да стане набързо, отколкото хубаво и така докато не се окажете на онзи тротоар с хартиени чаши и остатъци от дюнери. Ако това не ви звучи познато или не сте програмирали достатъчно или сте далеч по-дисциплинирани от мен.

И в двата случая, не оставяйте счупени прозорци в кода си.