По-рано споменах, че стана някаква странна врътка с клиентите ни. Сега ще ви я разкажа. Едва ли ще оцените иронията, тъй като не сте на топа на екшъна, но все пак:
От известно време насам работим за клиент A. Отивах на командировката с ясното съзнание, че ще интегрираме един search engine за тях. Наскоро те бяха купени от голямата компания B, която притежава много сходни на тях фирми. Докато се въртяха през цикъла престават/продължават/престават/продължават да работят с нас, нашето CEO ловко докопа няколко други клиента. Един от тях беше фирмата D – те щяха да правят конкурентен продукт на A, и въпреки че не сме работили над същата услуга за A (в единия случай правихме сайта, докато в другия системата), те не трябваше да разбират за този наш клиент. По-точно, човека M, който ни беше technical manager-а от страната на A не биваше да научава.
Хубаво де, ама след като компанията B са купили A, те са решили да изнесат съвсем целия горен мениджмънт на А (човекът M включително) и да го сменят с друг. И като включим двамата програмиста, които се изнесоха от A същия месец, в тази фирма вече не познавах почти никой. И не просто фирмата въобще не беше същата – очакваше се да хванем още един клиент в същия бизнес, който също им е конкурент поне донякъде. И не стига, че нещата станаха бая заплетени, ами като се върнах разбрах, че човека M вече работи за D, сиреч вече е отговорник на проекта, за който шефовете казаха да не му казваме.
Луда работа…
Codito ergo sum » Rebirth, част 1