Преди време застанах очи в очи с класическия проблем, с който човек се сблъсква след като цяла седмица изчиства нещата в bugzilla-та – яко ме мързеше да работя. Докато си цъках безцелно в интернет, видях сайт със странното име gentoo xeffects. Така за първи път разбрах за Beryl. Това чудо представлява window decorator за X-Window, който много хубаво се възползва от възможностите на видео картатата. Накратко, за леко по-високата температура под дясната ми ръка (където ми е видеокартата) получавам фешън 3D ефекти на десктопа си. Първоначало го качих само за да видя що за чудо е – не вярвах нещо въртящия се куб, многото анимации и разнообразните графични ефекти да създават удобна среда за работа. Оказа се, че греша – въпреки ранната версия (0.1.4) и бъговете тук-таме, след два дена нямах никакво желание да се върна обратно на класическия Gnome/Metacity.

От първа ръка се убедих в тезата, която Apple защитават в MacOS – че „живия“ интерфейс е много по-приятен за интеракция. Както fliptych“ е по-харесван от класическото браузване на колекцията дори и да носи по-малко информация, така и анимациите с които прозорците се отварят, затварят и местят отнемат една идея повече време, но са много благи за гледане. Преди да го пробвам смятах, че няма как да не ме заболи глава/очи след толкова много движение, но полжението въобще не се оказа такова. Някак визуалните ефекти правят интеракцията с машината много по-забавна и за трите месеца които го ползвам Beryl още не ми е писнало да им се наслаждавам.

Отвъд eyecandy-то, берилът има няколко плъгинчета, които много улесняват работата ми. Един от тях е идеален за хора като мен, които не обичат много-много да посягат към мишката – казва се „Put“ и дава бързи клавиши да позиционирате някой прозорец на ръбовете, ъглите или центъра на десктопа. Друга благинка е application chooser-а който работи точно както в MacOS – нарежда на десктопа смалени версии на отворените прозорци и ви позволява да активирате някой, като имате избор между текущия десктоп, всички десктопи или прозорците на едно и също приложение (например отворените терминали). Alt+Tab също е по-приятен – освен че показва лента с приложенията между които ще цикли, командата изнася на преден план прозореца който ще активирате, така че да не губите време докато alt+tab+нете до правилната конзола. Приятен feature е и възможността да правите прозорците прозрачни – освен за гъзарията, аз го ползвам да държа терминал в който компилирам зад прозорците от instant messanger-ите, така че да забележа като приключи.

Въпросът с инсталацията е спорен – ако сте с „човешкия линукс“, то инсталирането му трябва да е много лесна работа. Аз съм с Gentoo и там имаше голяма борба с инсталирането на ранни версии на разни алтернативни X сървъри от third party сайтове. Каквото и да е положението при вас, ви съветвам да му хвърлите един поглед ако имате време. Beryl представлява fork на друг подобен проект – Compiz, който предлага що годе същото. Официалните сайтове на двете са:

http://www.beryl-project.org http://www.go-compiz.org