Uniform Access Principle

Днес прочетох за нещо, наречено Meyer’s Uniform Access Principle. Това е един много интересен прицип касаещ ООП езиците. Гласи горе-долу следното:

Атрибутите на един обект трябва да се достъпват чрез нотация, която не позволява да се различи дали те са имплементирани чрез запис или чрез изчисление.

Иначе казано, line.length не трябва да издава дали става въпрос за поле или метод, изчисляващ разстоянието между двата края. Това е много хубава идея, понеже промотира любимите ми думички – абстракция и енкапсулация. Та, замислих се доколко това важи в езиците, които ползвам.

Continue reading

Функционално програмиране

Ако сте посещавали лекции във ФМИ, несъмнено знаете че съществуват и по-екзотични начини за писане на код от Java и C#. Един от тях е функционалното програмиране. Характерно за него са „функции от по-висок ред“ – такива чиито аргументи или връщани стойности също са функции. Един от първите и най-известни езици за функционално програмиране е LISP. Той предлага някои много елегантни решения на доста проблеми, но едва ли ще се сблъскате с него в днешни дни, освен ако не учите във ФМИ или не пишете макроси за emacs. Въпреки, че едва ли някой пише цели приложения на LISP в днешни дни, някои от идеите на функционалното програмирне са съвсем приложими в „модерните“ езици… Continue reading