Корпоративни врътки

По-рано споменах, че стана някаква странна врътка с клиентите ни. Сега ще ви я разкажа. Едва ли ще оцените иронията, тъй като не сте на топа на екшъна, но все пак:

От известно време насам работим за клиент A. Отивах на командировката с ясното съзнание, че ще интегрираме един search engine за тях. Наскоро те бяха купени от голямата компания B, която притежава много сходни на тях фирми. Докато се въртяха през цикъла престават/продължават/престават/продължават да работят с нас, нашето CEO ловко докопа няколко други клиента. Един от тях беше фирмата D – те щяха да правят конкурентен продукт на A, и въпреки че не сме работили над същата услуга за A (в единия случай правихме сайта, докато в другия системата), те не трябваше да разбират за този наш клиент. По-точно, човека M, който ни беше technical manager-а от страната на A не биваше да научава.

Хубаво де, ама след като компанията B са купили A, те са решили да изнесат съвсем целия горен мениджмънт на А (човекът M включително) и да го сменят с друг. И като включим двамата програмиста, които се изнесоха от A същия месец, в тази фирма вече не познавах почти никой. И не просто фирмата въобще не беше същата – очакваше се да хванем още един клиент в същия бизнес, който също им е конкурент поне донякъде. И не стига, че нещата станаха бая заплетени, ами като се върнах разбрах, че човека M вече работи за D, сиреч вече е отговорник на проекта, за който шефовете казаха да не му казваме.

Луда работа…

Välkommen till Stockholm

Disclaimer: По принцип нямам голямо желание да ви заливам с разни мой си работи, но след тежкия ден имам нуждата да драсна няколко реда. Ако не ви се четат тегобите ми по чужбина, моля игнорирайте този пост 😀

Днес пристигнах в Стоклохм. На „business trip“ съм, с цел интеграцията на един search engine. Беше бая убийствен ден и дори не знам откъде да започна, затова ще го давам хронологично. Излюпих се едвам виждащ в 5:40 AM, стегнах си багажа, целунах сладката девойка до мен за довиждане и слязох да си взема таксито. Три минути по-късно се усетих, че съм си забравил плейъра. Сливи ли имах в устата, та не му казах да се върне да го взема и аз не знам, ама деня явно започваше лошо. Подраних, изчаках да дойде шефа и се качихме се на голямата бяла птица (след като му изхвърлиха дездоранта, тия гадове от митницата). Continue reading