Напоследък оставям твърде малка следа в интернет. Това е толкова нетипично за мен. Съответно, познайте какво ми хрумна. Навярно прочетохте заглавието. Вероятно сами може да се сетите и за линка.
Съответно, очаквайте микро-мета-блогинг. Т.е., да туитвам за това как блогвам. А на това гледайте като мета-макро-мета-блогниг. Демек, блогване за коментарите към блогването.
Чудя се, колко силно мога да изкривя речта по този начин, преди някой да прати психиатрите…
Денят се очертавеше прекрасен. Есен, слънце, палитра от цветове. Уви, радостта ми бе смъртно посечена от обява на дърво в Южен парк.
Вярвам, това не е първият път когато посочвам чуждите правописни грешки в този блог. А това е толкова нехарактерно за мен – като отлежал програмист съм свикнал на разчитам на компилатори и интерпретатори да дадат рамо срещу този тиранин, правописът. И все пак, това ме докара до хипервентилация. А след като се успокоих забелязах и другата грешка…
А ако имате чаровна женска от неговата порода, пишете. Ще ви дам телефон. Няма нужда да бъдем невъзпитани.
Напомниха, че бях посочен с пръст.
През повечето време не обичам блог игрите тип „предай да следващите петима„. Но от друга страна съм толкова трогнат, че някой се е сетил за мен, че ще позволя да си забравя принципите си за няколко минути и да се отпусна под светлината на прожекторите и славата. Искам да благодаря на родителите си…
Линкнах когото трябваше. Сега…
Мненията за коментарите (тези в кода) са разнородни. Едни ще ви кажат, че е добре да имате ред коментар описващ всеки пет-десет. Други проповядват добра документация на всеки клас и метод. Някои дори говорят за literate programming. Въобще, хората си умират да бухат текст в кода. Вероятно знаете, че аз съм аскет в това отношение. Предпочитам да прокарвам идеите си с Ruby, а не с английски. Ако някое парче е твърде сложно, най-много да го разбия на различни методи с добри имена. Четящият няма да е идиот. Ще го схване. Пък и упражнението ще му е полезно.
Но като всеки мъдър човек, периодично поставям убежденията си под съмнение. Човек греши. Особено ако е научил нещо на 14. Все пак, garbage collector-ите работят добре в истинския свят и променливите са използваеми и без деклариране. Може и да греша за коментарите. Може би има какво да се иска от моя минималистичен подход.
Познавате ме. Знаете, че съм способен на крайни психопатщини. Дори съм публикувал някои. Фен съм и на Making Fiends. Въобще, способен съм да стигна далеч. Нещата бързо стават сюреалистични.
Например, наскоро Ники имаше рожден ден. След много психонавтика, стигнахме до извода, че фригидни моркови се опълчват на шампоанената хегемония. Май в някакъв разговор за разликата между граматики от нулев и втори тип. В последствие бе стигнато и до хубава рационализация зад това изречение, т.е. измислена бе художествена случка, в която то (изречението) бе смислено. Бих го нарекъл Бачиев универсум. Не съм убеден дали този начин за построяване на прилагателно от фамилия би бил одобрен. А и сигурно този скромен текст започва да ви „идва нагоре“, дори и да не сте от ФМИ
Прочетете горните два абзаца пак. Много внимателно, обмисляйки всяка дума и линк. След това хвърлете един поглед на _why’s (poignant) guide to ruby. Надминава всичко, което съм виждал до момента. Автора му трябва да е гениален. Или да е изял кофа халюциногенни гъби.
„Умирам с писъци, а после си правя рейнджър с favourite enemy – гейзбо.“
Сериозно. Идват добри времена.
Няма да се уморя да повтарям. Пишете смислени съобщения грешки. За да може като си тръгнете, било то за по-добра работа или просто защото сте болезнено некомпетентни, хората после да не ви се чудят сума ти време какво сте имали предвид. Или по-лошо – да ви се присмиват публично.
И да, помня че имах блог. Знам, че не съм писал отдавна. Обещавам, че в близко време това ще се промени.
Лудница. Дори загубих няколко. Общия брой беше 20 на четирилистините. Намерих три с пет листа и една с шест. Последната е на снимката, но не и личи – лошо я сгънах. Далеч е от световния рекорд, но е добре за една седмица в планината…
В книгата, която чета напоследък, има хубава теза: учим се да кодим като гледаме чужд код. Всъщност, това е валидно за всички сфери на изкуството (композиция, рисуване, литература) и другите, не изцяло художествени занаяти (архитектура, спорт, компютърни игри). Това което ние, като програмисти, рядко правим, е да се учим от чужд код. Continue reading