Установих, че и хората могат да изпаднат deadlock. Например—спи ми се, но в момента съм се излегнал на дивана и си цъкам. Твърде много ме мързи за да изключа компютъра и да се преместя на леглото. Но не мога да заспя така както съм в момента. Ерго, в deadlock съм.
Гадна работа.
Това за което ще пиша е един подход за организиране на кода. Срещал съм тази идея под различни имена—Table-Driven Approaches и Data-Driven Programming. Много пъти съм получавал много по-прост и разширяем код с този подход. И понеже ми е малко трудно да обясня на теория, първо ще дам няколко примера и после ще коментирам. Read More
Хъм. Отдавна не ми се беше случвало да си изтрия файловете без да искам. Но днес ми се случи. И то кода, който писах последните две седмици. С rm * .log. Коварно. Не очаквах този удар под кръста от bash. За щастие, вчера пратих едно tar.gz точно с тия файлове, а промените днес бяха малко и успях да ги възстановя за около 30 минути. Обаче беше див късмет. Щях да загубя доста работа, ако ме беше домързяло на предния ден. Поуките са две:
На някой друг да му се е случвало нещо подобно?
Понякога просто отказвам да разбера Google. Днес Sinfest ме наведе на размисли. Съответно, реших да видя какво автора има предвид:
Никога нямаше да се сетя…
Много ме изненада, че търсене в гугъл за „Кой е Джон Голт“ не връща никакви резултати. И ми се стори много забавно. Съответно, този кратък пост се опитва да реши проблема.
В този ред на мисли, горещо ви препоръчвам тази книга. Двадесет и петте лева определено си струват. Още повече си струва да я намерите на английски.
Ако не разбрахте в кой ред на мисли или смисълът на този пост ви се губи, просто го подминете без коментар.
Най-накрая прочетох една важна и основна книга на софтуерния занаятчия: The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master. Страхотна е. Фокусът е върху практическите (прагматичните) и полезни неща, като всяка идея е много добре аргументирана и представена. Аз научих много неща от нея:
Тази книга не ви учи как да пишете код. Учи ви как да разработвате софтуер. И то по особено приятен и прагматичен начин.
Най-мъдрите неща в нея са разпръснати в 70 съвета из целия текст. Първият е „Care about your craft“, а последния—„Sign your work“. Философията на човека, който наистина обича да прави софтуер, а не просто да отбива номера от 9 до 5. Ако сте сред тези хора, книгата определено ще ви хареса. Ако не—как въобще попаднахте на този блог? 
Това IT-то просто не си е работа. Зарязвайте тази лудост и хващайте някоя по-нормална и здравомислеща професия—например водопроводчик. Ще ви е доста по-добре и няма да сте заобиколени с толкова идиотия и лудост.
Свежа илюстрация на горните редове е „термина“ mushroom management. Отнася се за IT отдела. Може да го интерпретирате така:
Keep them in the dark and throw shit at them. And they grow.
Сиреч: събирате група програмисти (гъбите), слагате ги на тъмно (малка влажна стая с щори и стар хардуер) и започвате да хвърляте „тор“ по тях (проблеми, поддръжка, PHP). И те се развиват. Правят нов продукт, поддържат стария, въобще—докарват ви пари.
Не сме хора ние програмистите и туйто.
Най-честата грешка, която правя в HTML:
<form> ...... <button name="submit" type="submit">Submit</button> </form>
Разликата е много коварна. Понеже бутона се намира във форма, той е достъпен в JavaScript като form.submit. Което е неприятно, понеже скрива функцията form.submit() и кара повечето ви скриптове да престават да работят по мистериозни причини. Мъдри са хората от Rails като техния submit_tag по подразбиране генерира име commit. Не просто избягват проблема автоматично, но и тренират навик, с който да не попадате в него. В резултат, когато не пиша на Rails винаги си наименовам submit бутоните по този начин. И съм много доволен от това.
Честит ден на програмиста. Тази година се пада днес. Радвайте се колеги.
А ето и някои други особени празници.
Това ме наведе на някои размисли. Ако ви мързи да цъкате на линка, ето го кода:
Не става въпрос за безумния if. Но често се хващам да си мисля нещо подобно. „Нека си направя confirmMessage функция, която ще викам вместо confirm. После ще я заменя с готино div-че в самата страница, а не досаден модален прозорец за браузъра“. Изглежда логично, а? Дали…