Този път събитието ще се проведе в офиса на Software Society. Може да намерите повече информация на сайта им.

Първото събиране ще е във вторник, 1ви март, от 19:00 в зала 200. Ще се радвам да ви видя там.

• Как блогът ми ме направи по-добър професионалист на WordCamp BG
• Защо MongoDB? от OpenFest

Слайдовете са на обичайното място.

През 2011 ще се опитам да се представя още по-добре.

Pragmatic Thinking and Learning е книга, която дава ред начини да станем по-добри, без да инвестираме директно в програмиране. Една от основните идеи е, че ученето е умение, и като такова, можем да ставаме по-добри в него. Предлага разнообразни подходи за това.

В книгата има два вида информация — „теория“ и „практика“. „Теорията“ разказва как мозъкът ни работи. Говори за неща като модела на Дрейфус за усвояване на умения или за cognitive biases. „Практиката“ са ред неща, които може да направите, за да подобрите ефективността си. Варират от съвети за боравене с e-mail, през подход за четене на книги, до методи за водене на бележки. Не претендира за изчерпателност или научна достоверност. По-скоро е на принципа „това работи за мен; пробвайте го — може да сработи и за вас“.

Книгата не е методична програма. Вместо това, Анди Хънт разказва много неща, без да навлиза в детайли. Разлистих я преди да започна този текст и се изненадах колко много съм забравил. Идеите са доста и ако искате да приложите всичките, ще се видите в зор.

От друга страна, нещата които си спомням ми влизат в ежедневна употреба. От нея разбрах за mind mapping. Тя ми даде идеята да ходя нявсякъде с тефтерче (Field Notes или Moleskine), в което да водя бележки. Части от процеса ми са вдъхновени от нея.

Горещо ви я препоръчвам. Книгата е интересно четиво, дори и да не имплементирате нито един от съветите.

Както писах по-рано, говорих за MongoDB. Качил съм слайдове в SlideShare. Дори не се опитах да правя снимки тази година — Ники и без това се е справил в порядък по-добре, отколкото аз бих могъл.

Ето какво ми направи впечатление:

Радо направи супер интересна презентация за jQuery. Започна с един доволно намазан widget и постепенно го рефакторира до нещо модулно и приятно. Научих полезни неща. Горещо препоръчвам да разгледате презентацията му и кодът към нея.

Дончо направи презентация за open source и Microsoft. Разбира се, част от публиката му се нахвърли. Две неща ми направиха впечатление. Първо, справи се блестящо с хейта. Второ, някои коментари на хора от публиката бяха абсурдни. Чудя се, нужно ли бе да бъдем толкова дребнави и заядливи? Не може ли да се държим като зрели хора с някакви ценности (отворен код), а не като банда хейтъри, които да скачат на всичко, що не е GNU/Linux/BSD?

Петьо и Христо говориха интересни неща, както винаги. Основната мисъл, която измъкнах от тях бе: кодът ви трябва да се чете от другите във вашата организация. Не мога да съм по-съгласен. Учудих се колко много хора не знаят какво е GitHub. Ако нямате акаунт, спрете веднага да четете и се регистрирайте. Блогът ми ще почака.

Веселин говори интересни неща за NoSQL . Беше ми забавно да науча нещо за тези, с които не съм си играл. Получи се хубаво, понеже говорих след него и презентациите ни не се пресичаха особено. От друга страна, изказахме една-две противоположни тези, но това са дребни кахъри.

Божидар направо ме разби. Презентация му ми бе по-смешна от моята. За нещастие, нямаше достатъчно време да каже всичко, което искаше. Нещата не бяха нови за мен — В Scala и Clojure съм убеден отдавна, докато в Groovy — разубеден отдавна. Въпреки това се размазах.

И си купих 18 книги от O’Reilly.

Конференцията е този уикенд. Входът е свободен. Надявам се да ви видя там. Ще говоря за MongoDB. Темата ми е интересна, особено след като ударих на камък с CouchDB преди.

Ето и списък с интересните за мен презентации, в хронологичен ред:

• JavaScript Progressive Enhancement и Event-driven architecture на Радослав Станков
• Употреба на open source практики в затворени проекти на Петьо и Христо (ето и описание)
• NoSQL бази от данни – възможности и приложение на Веселин
• Модерни програмни езици за Java Virtual Machine на Божидар Бацов

Ключови моменти

1. Разписването на една идея я затвърждава. Когато седнете да пишете за нещо трябва да го подредите, да отделите същността от плявата и да попълните дупките в познанията си. От това се учи.
2. Писането учи на комуникация. За да ви разберат, трябва да комуникирате ясно. Practice makes perfect. Комуникацията е важна навсякъде.
3. Публиката ни кара да се стараем. Когато правите неща пред хора се стараете да ги правите по-добре. Публичните ангажименти ви карат да вземате по-насериозно плановете си.
4. Позволява ни да споделяме. Ако сте екстроверт като мен, това да разговорите с другите за нещата, които ви интересуват, е полезно. Ангажират ви емоционално и придават по-голяма важност на информацията.
5. От коментарите може да научите много. Получавате обратна връзка, разбирате за грешките си, разбирате за по-добри идеи. Учите се да комуникирате. Понякога участвате и в забавни спорове.
6. Създава професионални контакти. Участвате в професионална общоност — давате (know-how и идеи) и вземате (авторитет и възможности). Създавате си публичен имидж пред колегите.
7. Намирате съмишленици. Запознавате се с малко хора, които имат много сходни с вашите професионални възгледи. Завързвате с тях дългосрочни връзки, от които научавате много. Те са една от най-сериозните мотивации — мотивират ви да пишете и ви дават материал за нови постове.
8. Учи да си честен със себе си. Публичните изяви учат на скромност и обективна оценка за себе си. Важна, ако имате високо мнение за себе си. Учи на скромност.
9. Писането учи на ясна мисъл. Който пише ясно, мисли ясно. Подобрявайки стила си се учите на аналитична мисъл. Тя е безценна.

Apprenticeship Patterns

Книгата, която препоръчах. Страхотна е. Има безплатна версия.

Mind Maps

Това го споменах случайно, но няколко човека питаха. Хвърлете поглед на статията в Wikipedia. Има и книга.

Впрочем, и аз. Ще разкажа как с помощта на този блог станах по-умел в занаята. Ентусиазиран съм, понеже конференцията е встрани от нормалното ми MO.

Ще се радвам да ви видя там.

Добрите дни в текущата ми работа се делят на два вида – тези в които правя pair programming и тези, в които работя сам. Ще говоря за вторите.

В 9:00 имам stand-up. Дотогава гледам да съм се събудил и да съм закусил. Понякога тичам рано сутрин (от 6:30 до 7:00) или дори си правя сам закуската. Преди да ида на работа гледам да почета малко, за да си раздвижа мозъка. След това хващам автобус, метро и друг автобус (нето 20 минути).

После идва сутрешният stand-up. Събираме се в „project space“-а, пред „iteration board“-а. Гордея се, че срещите ни протичат като по учебник. Рядко отнемат повече от пет минути, никой не словоохотничи, никой не си позволява да седи и ако има мениджъри, мълчат. Обсъждаме кой какво е свършил, какво ще свърши днес и дали нещо му пречи.

Системата ни е простичка. Работата в текущата итерация е разбита на истории (user stories), бъгове и домакинска работа (chores). По-обемните са разбити на подзадачи. За първите ползваме картонени картички, които закачаме с магнити, докато за вторите — post-it бележки. Всяка има оценка в часове. Разпределени са в четири категории — планирани, текущи, чакащи одобрение и готови.

На всеки stand-up правим три неща — (1) обновяваме оценките на картите, (2) местим ги в друга категория (ако трябва) и (3) изчисляваме колко време и колко работа остава до края на итерацията. След като дъската е осъвременена, всеки се запътва по задачи. Някои остават да се любуват на закачките, които един колега оставя из офиса.

Аз отивам да си сипя вода, след което се връщам в „project space“-а и планирам деня.

Планирането ми се върти около The Pomodoro Technique. Идеята е проста — работите фокусирано — без никакво разсейване — за 25 минути. Един такъв интервал се нарича „помодоро“. След всяко помодоро почивате 5 минути, а на всеки четири — 15 минути.

В The Pomodoro Technique: Illustrated се разглежда подробно как това подобрява концентрацията. Но има и друго предимство. Помодоротата са добра единица за оценка на работата. Оценявам всяка задача в брой помодорота и така добивам представа какво (горе-долу) ще свърша през деня.

За да се организирам ползвам едни листове, които наричам „pomodoro sheets“. Вземам Whitelines A4 лист разграфен на квадратчета и го сгъвам по средата. От едната страна пиша датата, задачите за деня и оценката им.

На другата поддържам ToDo списък, подобен на тези в Test-Driven Development by Example. Това са по-дребни неща, които отнемат по-малко от помодоро и не искам да разбравя. Преписвам незавършените неща от предния ден. През деня списъка расте.

Разтвореният лист изглежда така:

Ползвам вътрешната страна за бележки по дизайна. Обикновено не обичам да правя up-front design — все пак за това пиша тестове. Но понякога нямам ясна идея докъде искам да докарам кода. Затова в повечето сутрини отделям 15-20 минути да направя дизайна на всичко, което ще правя през деня. Най-често зарязвам тези идеи за по-добри, които са ми дошли докато пиша кода. И все пак намирам практиката за полезна — помага ми да обхвана в главата си всичко, което ще правя. По-късно ми спестява чудене как да продължа напред.

Цялото упражнение отнема към 25-30 минути. След това оставям листа на бюрото си (така че да се вижда ToDo списъка) и правя кратка почивка, в която се снабдявам с вода и кафе или чай.

После се захващам за работа.

Ползвам таймер за помодоротата. Преди да го пусна слагам накитници и слушалки и се уверявам, че има достатъчно музика, вода и кафе/чай за следващите 25 минути.

По време на помодорото не си позволявам да се разсейвам. Не проверявам поща, Google Reader, Twitter или Facebook. Пред мен има само TextMate, терминал и Firefox. Не ставам от компютъра докато съм в помодоро. Колегите ми са наясно с моя ексцентризъм и не ме прекъсват, докато съм със слушалки. Освен ако не е нещо важно.

Таймерът ми е iPhone приложение (PomodoroPro). Изглежда е написано по много идиотски начин, понеже е напълно способно да изпие батерията за един ден. По тази причина го държа dock-нат под монитора.

Когато таймерът звънне, пускам всичко и ставам от компютъра. Обикновено отивам в „project space“-а където има топки за жонглиране.

Подмятам ги за пет минути. Понякога се зачитам в нещо или разговарям с колегите (стига да не са концентрирани). Опитвам се да проверявам пощата само в 15-минутните почивки, но това ми се отдава по-рядко. Когато таймерът звънне отново, оставям топките/книгата/колегите, измивам си ръцете и се връщам към кода.

Това миене на ръцете на всеки половин час ме кара да се чувствам като хирург. А начина, по който подскачам на часовника, кара колегите ми да ме сравняват с един герой от Бамсе.

През деня бюрото ми изглежда така:

От ляво държа ToDo списъка, който ползвам често. Отдясно има освежаващи напитки. Ако цъкнете на снимката, ще видите подробни коментари на всичко по него.

ToDo списъкът е един от най-важните ми инструменти. Често работя над нещо и откривам, че трябва да рефакторирам друго или да напиша нов тест. Вместо да се захващам веднага, аз го записвам и продължавам. Правя го след като приключа. Често ми се случва да запиша 4-5 неща докато добавям нова функционалност и после да ги оправя едно по едно. През деня постоянно добавям и отмятам задачи в него. Често съвпадат с commit-ите, които съм направил. Когато приключа е набъбнал.

Същото важи и за списъка със задачите.

Можете да видите, че съм подценил едни и надценил други. В първите случаи, правя нова оценка и отбелязвам допълнителните помодорота с кръгчета. Ако и те не ми стигнат, новата оценка е с триъгълничета. Трия си сол на главата за всяко триъгълниче.

И бележките по дизайна набъбват.

Преди да си тръгна оставям pomodoro sheet-а върху бюрото си — ползвам го на следващия ден за да си припомня откъде да продължа. Вчерашния прибирам в едно чекмедже, където държа всички до момента.

Старите листове изглеждат полезни за статистика, но все още не съм превъзмогнал мързела, който ме възпира да направя такава. Имат приятна емоционална стойност — понякога ги разглеждам и си припомням какво съм правил през февруари. Купчината не е толкова внушителна, колкото ми се иска.

И това е. После се запътвам към вкъщи, където гледам да не нося работа. Ето още няколко бележки:

• ToDo списъкът ми е кръстен „Beck“ на Kent Beck от когото откраднах тази практика.
• Нямам никаква идея защо водя бележките си на английски. Вероятно защото двата езика в офиса са английски и Ruby. Не съм пробвал да ги водя на Ruby.
• По-рано използвах тетрадка за да записвам разсъжденията по дизайна. Така ми харесва повече.
• В по-голямата си част това е базирано на The Pomodoro Technique: Illustrated, която горещо ви препоръчвам.
• Ползвам таймер и за почивките. Иначе ги проточвам над 5 минути.
• Не всички дни смогвам да работя така. Въпреки това, усещам че тези дни обикновено са по-продуктивни от другите.
• Всички снимки са качени във Flickr. Ако това ви е било интересно, сред тях има допълнителни коментари.

Ще се радвам да чуя ако ви е било интересно. Също ще се радвам да разбера как работите вие.

s/foo/bar/

Това замества първото срещане на foo с bar в текущия ред. Съществува и по-обща версия – g:

g/something/s/foo/bar/

Това замества foo с bar на редовете, които съдържат something. Демек, g приема шаблон и команда, която прилага на всички редове, в които шаблона съвпада. Ето как може да изтриете редовете, съдържащи something:

g/something/d

Тези неща идват от един още по-архаичен текстов редактор – ed. Там има команда p, извеждаща всички редове, в които шаблона съвпада. Но все пак, ето как да изведете всички редове от текущия файл, съдържащи something:

g/something/p

Впрочем, something е регулярен израз – „regular expression“, често съкращавано като „re“. Общия запис на командата е:

g/re/p

И ето откъде идва името на една от най-използваните shell команди в POSIX света.

Забавно, а?