…имах странен сън. Една баба, не много различна от тази ходи нанякъде. Поглед в земята, почти затворени очи, бавно и мудно. И ей така, от никъде, някой хвърля молив (или може би беше пръчка?), който се забива право в едното око. Погледът ѝ (в другото) за момент се избистря, та завърта глава „към камерата“ и казва ясно „Python е полипарадигмален език за програмиране“. След което прави леко завъртане надясно и пада на земята като бутнат стол. Без никакво сгъване в коленете.

След това се събудих.

Май имам нужда от почивка. Голяма почивка.

Повечето ми приятели никога не ме разбират, като им казвам колко много се променя света наоколо. Изглежда забелязвам най-странните неща, но ще ми отнеме месец докато осъзная, че Витошка вече е само за пешеходци или ще чуя от някой чужденец, че българските медици, видиш ли, са се върнали. Моята наблюдателност напомня за оня лаф със сламката в чуждото око и гредата в своето, само дето без въобще да става въпрос за очи, кой им е собственик, кво има в тях… и май няма нищо общо. Както и да е… Continue reading →

По времето през което писах за PC Club с Веско попаднахме в творчески конфликт. И двамата имахме много голям мерак да пишем за клавиатурата Optimus и заявихме по едно и също време. Главния редактор ни каза да се оправяме помежду си. За да се измъкнем от тази неловка ситуация, Веселин предложи следното решение – тридневно състезание на Type Fighter. Това е просто Flash игра, която изисква да бързо писане на клавиатурата. Доста несправедливо – от чатерските си години съм станал пълен звяр и опонента ми нямаше голям шанс да ме надпише. Най-накрая аз победих, но Веско бе успял да постигне впечатляващи резултати. Стана ми много интересно как го е постигнал и той учтиво ми обясни… Continue reading →

…ми хрумна следната алтернативна теория за предназначението на Земята. Представете си, че цялата слънчева система представлява механизъм затоплящ храната на някакво създание с размери отвъд нашите разбирания (или нещо като Галактус). И докато слънцето е „затоплящата част“ от този механизъм, то планетите около него представляват самата храна. А пък малката ни цивилизация е нещо като паразит върху кората на едно от ястията. Бих обяснил и глобалното затопляне с това, че въпросното създание закъснява за някое културно събитие и е увеличило фурната, за да стане храната готова по-бързо. Лично на мен ми е безразлично дали съм човечеството е паразит или не върху някаква храна, тъй като ми се струва че нещата и без това нямат някакъв по-голям смисъл. Опитвам се да наместя в тази картинка и ролята на другите вселенски обекти, но без голям успех. Разсъждавах малко над идеята цялата тя да представлява една голяма фурна на заведение за бързо хранене, но не ми се стори много логично. Кво да правиш…

Мисля че 30те минути прекарани в чакане на автобусна спирка през най-голямата жега са способни да вкарат такива мисли в главата на хората. А може би просто имам нужда от психиатър.