Когато бях на 8 повечето ми съученици събираха миришещи листчета или колички. Аз пък правих първите си стъпки в програмирането – цъках DOS, правех магии с .BAT файлове и ръчках колкото можех по-навътре в компютъра защото ми беше интересно. В четвърти клас бях написал змията на QBASIC в текстов режим. На QBASIC се научих сам, четейки документацията и експериментирайки. Единственото обучение с учител, което съм имал тогава бе един курс по PASCAL в училища „Европа“ (от който почти нищо не разбрах). Бе, от малък си ме бива в тия неща. И тия ранни сблъсъци много ми помогнаха по-натам да разбера това-онова за занаята.

Разбира се, тия неща могат да се кажат за повечето добри програмисти. Краквахме сме софтуер, писахме бързо сортиране и сме правихме игри докато още ни се налагаше да ставаме в 7 часа за училище. И тогава беше много яко – викаш си „Иха, колко съм умен, к’ви дивотии правя“. После, като влезеш в университета е същата песен – задачите са лесни, научаваш повече, ставаш зъл C хакер – успяваш да държиш в главата си невероятно сложен код, на който повечето колеги само мигат. Отново си казваш „Иха, колко съм умен“. И после, след някоя друга година се хващаш на първата си работа – Java в някоя големичка фирма, където плащат добре. И тогава, изправен пред цялата плетеница от бисери и плява, си казваш „Няма к’во да губя време да чета седмици – направо ще се мятам. Достатъчно умен съм за да се оправя“.

Съжалявам, че аз трябва да ти го кажа. Не си достатъчно умен.

Continue reading →

Не, не става въпрос за Windows. Става въпрос за една интересна теория. Хорицата са изучавали как хубав квартал се превръща в гето. Изводът – с един счупех прозорец. Именно. Забелязали са, че ако една сграда има един счупен прозорец е много вероятно по-вероятно вандали да почнат да чупят и другите. Същото важи и за боклука по тротоарите. Докато е чисто, никой не хвърля. Но почне ли да се събира, мотивацията на хората да не замърсяват намалява. И скоро стъпвате по хартиени чаши, смачкани кутии от цигари, остатъци и от дюнери и всякакви други гадости.

Какво е общото между това и тематиката на блога ми? Същата тенденция я има в софтуера. Continue reading →

Това за което ще пиша е един подход за организиране на кода. Срещал съм тази идея под различни имена – Table-Driven Approaches и Data-Driven Programming. Много пъти съм получавал много по-прост и разширяем код с този подход. И понеже ми е малко трудно да обясня на теория, първо ще дам няколко примера и после ще коментирам.

Continue reading →

Най-накрая прочетох една важна и основна книга на софтуерния занаятчия: The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master. Страхотна е. Фокусът е върху практическите (прагматичните) и полезни неща, като всяка идея е много добре аргументирана и представена. Аз научих много неща от нея:

• как да си опростя процеса
• за какво да внимавам като правя refactoring
• как да си организирам кода, че да може да се тества особено лесно
• някои особено хитри начини да държа проекта добре документиран

Тази книга не ви учи как да пишете код. Учи ви как да разработвате софтуер. И то по особено приятен и прагматичен начин.

Най-мъдрите неща в нея са разпръснати в 70 съвета из целия текст. Първият е „Care about your craft“, а последния – „Sign your work“. Философията на човека, който наистина обича да прави софтуер, а не просто да отбива номера от 9 до 5. Ако сте сред тези хора, книгата определено ще ви хареса. Ако не – как въобще попаднахте на този блог? 🙂

Това IT-то просто не си е работа. Зарязвайте тази лудост и хващайте някоя по-нормална и здравомислеща професия – например водопроводчик. Ще ви е доста по-добре и няма да сте заобиколени с толкова идиотия и лудост.

Свежа илюстрация на горните редове е „термина“ mushroom management. Отнася се за IT отдела. Може да го интерпретирате така:

Keep them in the dark and throw shit at them. And they grow.

Сиреч: събирате група програмисти (гъбите), слагате ги на тъмно (малка влажна стая с щори и стар хардуер) и започвате да хвърляте „тор“ по тях (проблеми, поддръжка, PHP). И те се развиват. Правят нов продукт, поддържат стария, въобще – докарват ви пари.

Не сме хора ние програмистите и туйто.

Най-честата грешка, която правя в HTML:

Разликата е много коварна. Понеже бутона се намира във форма, той е достъпен в JavaScript като form.submit. Което е неприятно, понеже скрива функцията form.submit() и кара повечето ви скриптове да престават да работят по мистериозни причини. Мъдри са хората от Rails като техния submit_tag по подразбиране генерира име commit. Не просто избягват проблема автоматично, но и тренират навик, с който да не попадате в него. В резултат, когато не пиша на Rails винаги си наименовам submit бутоните по този начин. И съм много доволен от това.

Това ме наведе на някои размисли. Ако ви мързи да цъкате на линка, ето го кода:

Continue reading →