Работните навици са ми проблем. Преди не бяха – нямах нужда от структура в работата. Стигаше ми ясен проблем и ясен краен срок. Сядах пред компютъра и се хвърлях върху него, докато го реша. Обикновено в срок. Напоследък намирам това за по-трудно. Не знам дали загубвам способността да се фокусирам или е просто старческо слабоумие, но работата изисква концентрация, която понякога ми липсва. Съответно съм си изработил система, която да се бори с това. Ще ви разкажа за нея.

Добрите дни в текущата ми работа се делят на два вида – тези в които правя pair programming и тези, в които работя сам. Ще говоря за вторите.

В 9:00 имам stand-up. Дотогава гледам да съм се събудил и да съм закусил. Понякога тичам рано сутрин (от 6:30 до 7:00) или дори си правя сам закуската. Преди да ида на работа гледам да почета малко, за да си раздвижа мозъка. След това хващам автобус, метро и друг автобус (нето 20 минути).

После идва сутрешният stand-up. Събираме се в „project space“-а, пред „iteration board“-а. Гордея се, че срещите ни протичат като по учебник. Рядко отнемат повече от пет минути, никой не словоохотничи, никой не си позволява да седи и ако има мениджъри, мълчат. Обсъждаме кой какво е свършил, какво ще свърши днес и дали нещо му пречи.

Системата ни е простичка. Работата в текущата итерация е разбита на истории (user stories), бъгове и домакинска работа (chores). По-обемните са разбити на подзадачи. За първите ползваме картонени картички, които закачаме с магнити, докато за вторите – post-it бележки. Всяка има оценка в часове. Разпределени са в четири категории – планирани, текущи, чакащи одобрение и готови.

На всеки stand-up правим три неща – (1) обновяваме оценките на картите, (2) местим ги в друга категория (ако трябва) и (3) изчисляваме колко време и колко работа остава до края на итерацията. След като дъската е осъвременена, всеки се запътва по задачи. Някои остават да се любуват на закачките, които един колега оставя из офиса.

Аз отивам да си сипя вода, след което се връщам в „project space“-а и планирам деня.

Планирането ми се върти около The Pomodoro Technique. Идеята е проста – работите фокусирано – без никакво разсейване – за 25 минути. Един такъв интервал се нарича „помодоро“. След всяко помодоро почивате 5 минути, а на всеки четири – 15 минути.

В The Pomodoro Technique: Illustrated се разглежда подробно как това подобрява концентрацията. Но има и друго предимство. Помодоротата са добра единица за оценка на работата. Оценявам всяка задача в брой помодорота и така добивам представа какво (горе-долу) ще свърша през деня.

За да се организирам ползвам едни листове, които наричам „pomodoro sheets“. Вземам Whitelines A4 лист разграфен на квадратчета и го сгъвам по средата. От едната страна пиша датата, задачите за деня и оценката им.

На другата поддържам ToDo списък, подобен на тези в Test-Driven Development by Example. Това са по-дребни неща, които отнемат по-малко от помодоро и не искам да разбравя. Преписвам незавършените неща от предния ден. През деня списъка расте.

Разтвореният лист изглежда така:

Ползвам вътрешната страна за бележки по дизайна. Обикновено не обичам да правя up-front design – все пак за това пиша тестове. Но понякога нямам ясна идея докъде искам да докарам кода. Затова в повечето сутрини отделям 15-20 минути да направя дизайна на всичко, което ще правя през деня. Най-често зарязвам тези идеи за по-добри, които са ми дошли докато пиша кода. И все пак намирам практиката за полезна – помага ми да обхвана в главата си всичко, което ще правя. По-късно ми спестява чудене как да продължа напред.

Цялото упражнение отнема към 25-30 минути. След това оставям листа на бюрото си (така че да се вижда ToDo списъка) и правя кратка почивка, в която се снабдявам с вода и кафе или чай.

После се захващам за работа.

Ползвам таймер за помодоротата. Преди да го пусна слагам накитници и слушалки и се уверявам, че има достатъчно музика, вода и кафе/чай за следващите 25 минути.

По време на помодорото не си позволявам да се разсейвам. Не проверявам поща, Google Reader, Twitter или Facebook. Пред мен има само TextMate, терминал и Firefox. Не ставам от компютъра докато съм в помодоро. Колегите ми са наясно с моя ексцентризъм и не ме прекъсват, докато съм със слушалки. Освен ако не е нещо важно.

Таймерът ми е iPhone приложение (PomodoroPro). Изглежда е написано по много идиотски начин, понеже е напълно способно да изпие батерията за един ден. По тази причина го държа dock-нат под монитора.

Когато таймерът звънне, пускам всичко и ставам от компютъра. Обикновено отивам в „project space“-а където има топки за жонглиране.

Подмятам ги за пет минути. Понякога се зачитам в нещо или разговарям с колегите (стига да не са концентрирани). Опитвам се да проверявам пощата само в 15-минутните почивки, но това ми се отдава по-рядко. Когато таймерът звънне отново, оставям топките/книгата/колегите, измивам си ръцете и се връщам към кода.

Това миене на ръцете на всеки половин час ме кара да се чувствам като хирург. А начина, по който подскачам на часовника, кара колегите ми да ме сравняват с един герой от Бамсе.

През деня бюрото ми изглежда така:

От ляво държа ToDo списъка, който ползвам често. Отдясно има освежаващи напитки. Ако цъкнете на снимката, ще видите подробни коментари на всичко по него.

ToDo списъкът е един от най-важните ми инструменти. Често работя над нещо и откривам, че трябва да рефакторирам друго или да напиша нов тест. Вместо да се захващам веднага, аз го записвам и продължавам. Правя го след като приключа. Често ми се случва да запиша 4-5 неща докато добавям нова функционалност и после да ги оправя едно по едно. През деня постоянно добавям и отмятам задачи в него. Често съвпадат с commit-ите, които съм направил. Когато приключа е набъбнал.

Същото важи и за списъка със задачите.

Можете да видите, че съм подценил едни и надценил други. В първите случаи, правя нова оценка и отбелязвам допълнителните помодорота с кръгчета. Ако и те не ми стигнат, новата оценка е с триъгълничета. Трия си сол на главата за всяко триъгълниче.

И бележките по дизайна набъбват.

Преди да си тръгна оставям pomodoro sheet-а върху бюрото си – ползвам го на следващия ден за да си припомня откъде да продължа. Вчерашния прибирам в едно чекмедже, където държа всички до момента.

Старите листове изглеждат полезни за статистика, но все още не съм превъзмогнал мързела, който ме възпира да направя такава. Имат приятна емоционална стойност – понякога ги разглеждам и си припомням какво съм правил през февруари. Купчината не е толкова внушителна, колкото ми се иска.

И това е. После се запътвам към вкъщи, където гледам да не нося работа. Ето още няколко бележки:

• ToDo списъкът ми е кръстен „Beck“ на Kent Beck от когото откраднах тази практика.
• Нямам никаква идея защо водя бележките си на английски. Вероятно защото двата езика в офиса са английски и Ruby. Не съм пробвал да ги водя на Ruby.
• По-рано използвах тетрадка за да записвам разсъжденията по дизайна. Така ми харесва повече.
• В по-голямата си част това е базирано на The Pomodoro Technique: Illustrated, която горещо ви препоръчвам.
• Ползвам таймер и за почивките. Иначе ги проточвам над 5 минути.
• Не всички дни смогвам да работя така. Въпреки това, усещам че тези дни обикновено са по-продуктивни от другите.
• Всички снимки са качени във Flickr. Ако това ви е било интересно, сред тях има допълнителни коментари.

Ще се радвам да чуя ако ви е било интересно. Също ще се радвам да разбера как работите вие.