Това е част от серия постове, в които описвам сблъсъка си със света последните две години. Как въобще ми хрумна е документирано тук.

– Ти си твърде голям перфекционист. Винаги искаш да правиш нещата по академично коректния начин. Искаш да е перфектно. Не разбираш, че в бизнеса това не важи. Човек не трябва да се стреми към най-якия код въобще. Перфектното е враг на доброто. Няма нужда да е написано правилно – важното е да работи.

Continue reading →

Това е част от серия постове. Ако се чудите откъде е дошло, може да разберете тук.

Завръзката започна преди около две години. Работех работата, на която съм се чувствал най-добре. И работата, в която изкарвах най-малко пари. Повечето ми колеги не ги биваше и отношенията ми с шефа бяха… особени. Въпреки че имаше и добри, аз се държах като пълен гъз. Имах най-добрите възможни намерения и най-лошото възможно изпълнение. Имам един характерен начин, по който всички опити да направя някому добро пропадат с гръм и трясък. Continue reading →

Последните две години бяха особено време за мен. Едновременно много се развих и направих много крачки назад – както лично, така и професионално. Макар да научих много нови неща и станах чувствително по-добър програмист, направих много грешки. Загубих време. Подминах събития, от които трябваше да си извадя изводи рано. Започнах да се държа нахално с хора, които не го заслужават. Започнах да се имам за много велик. Имам нужда от шамар и чаша студена вода в лицето. И ще се опитам да си ги дам сам, преди живота или някой друг да ме е изпреварил.

Continue reading →