Установих че имам бая различен спрямо познатите си подход като пиша код. Силно напомня игрите с пластелин от детската. Първо натрупваш няколко буци, докато се задържат заедно и постепенно добавяш детайли, променяш конструкцията и премахваш излишното. Докато не получиш крайната цел. Предполагам художниците правят същото – започват с най-обща скица, после постепенно добавят конкретни и твърди форми, цветове и детайли. Така правя с кода – изработвам основна работеща идея и после постепенно я опростявам, изчиствам и правя по-елегантна. Смътно ми се струва, че имаше много подходяща дума за това. Сякаш Martin Fowler го нарича refactoring.
Моите две стотинки: третирайте кода като пластелин. Не спирайте като закрепите нещо работещо. Не пишете на един дъх, след продължителен дизайн на хартия. Нахвърляйте основното и след това изглаждайте острите ръбове и добавяйте елегантност. Периодично правете крачка назад от платното и поглеждайте цялата картина преди да продължите. Резултатите са учудващо добри.
One Comment
ами да
“Hackers and Painters”