Имам дълъг TODO списък за какво искам да направя в живота си. Една от точките е да притежавам огромно жилище, проектирано от съвременния вариант на Хауард Роарк. Но определено ще трябва да почака, докато не забогатея за да си го позволя. Дотогова се примирявам с живеене където има, като въобще не ми пречи да сменям местата в които оперирам сравниелно често (вече загубих бройката на колко места съм живял). Но настоящата ми щаб-квартира страда от един много неприятен дизайнерски проблем. Така че ако познавате някой архитект или бъдещ такъв, моля предупредете го не пада в този подъл капан.
Мястото в което живея в момента изглежда така (неправилни пропорции):
Лошо няма, приятно просторно и е добре позиционирано. Но всеки ден се събуждам с огромно нежелание за живот (или поне буден живот), раздразнен съм и прекарвам твърде много време в леглото буден без да правя нищо. Добавете към това желание да удавя цялото човечество и силно главоболие. Чак днес ми хрумна защо. Забелязвате ли? Спя в стая (1). Има сравнително приятна баня на позиция (5) и в допълнение малка „резервна“ тоалетна на позиция (8). Съответно всеки път, като се вдигна от приятния сън и реша да отида да си измия зъбите съм поставен пред следния избор:
Нищо чудно, че си силно предпочитам малката тоалетна – до нея има само два пътя (изключвайки тези, които се пресичат сами)! И докато по някаква странна причина упорито избирам зеления път (?!), ми е много трудно да се примиря. Апартамента ми е цикличен граф, по дяволите! Не само това, ами има и повече от един цикъл в него. Има някои предимства – мога да тичам за здраве из него и като един „маршрут“ ми омръзне, мога да избера друг; изглежда и по-просторно. Но все пак, за бога – апартаментите трябва да са ациклични! Разбирам че повечето нормални хора нямат проблем с това, защото са слепи за огромния брой избори, но моя финно настроен програмистски мозък изпитва огромна болка от това. Представете си ако бях математик – въобще нямаше да искам да се събуждам всяка сутрин!
Хора (и бъдещи архитекти) – не бъдете подлеци! Кажете не на цикличните апартаменти! Спрете със злите гаври тип магистрални инженери.
Хаха, това е грубо, макар че мен не толкова цикличността би ме притеснявала – тя все пак внася разчупеност и разнообразие;) Мен по-скоро ме притеснява наличието на две врати към банята – всеки път като влизам да се къпя ще трябва да не забравям да заключа и отсрещната врата, което ако трябва да го мисля всеки път ще ме докара до много противно главоболие. Може и да звучи особняшко ама винаги когато трябва да помня нещо на пръв поглед излишно което трябва да правя редовно почвам да изпитвам една особена тъпа болка в главата все едно някой в момента ми изтисква мозъка като гъба и почвам да се дразня че трябва да се съобразявам с нещо нелогично с което по принцип не би трябвало да се съобразявам, просто е влудяващо:) Пример: отворена висока секция на шкаф в чиито врати всеки път като минавам наоколо мога да си хакна главата – ако не ги затворя веднага след като вече не са ми нужни отворени симптомите се появяват и ефекта е че по някое време ще ги затръшна с леко злобно задоволство че съм премахнал една пречка повече:) Мда, имам си жълта книжка, дори в нея имам 5 по една толкова умопомрачителна дисциплина като „Топология“ където буквално ти усукват мозъка на Мьобиусов лист, трябва да съм примерен лунатик;)
Жилището ти прилича на ел. схема с 11 резистора, която някой се е опитал да реши по метода на контурните токове (цветните стрелки…) 😀
Да ме прощаваш за инженерната мисъл :D. Не съм архитект и не мога да помогна по същество.
Какво очакваш от мен, завършили сме същото даскало… колкото и да не искам, понякога подсъзнанието ми избива към резистори… после към транзистори… и понеже се сещаш коя е следващата неприятна аналогия, няма да довърша 🙂
Башева ;p.
Двойка за срока и за годината, ще се видим на поправката момчета.
За всекиго по нещо, хаха 😀