Monthly Archives: януари 2008

Подход

Програмистските блогове са за споделяне на опит. И като притежател на такива (блог и опит) ми идe отвътре да споделя малко. Искам да пробвам нещо – ще разкажа подробно за проблем от работата ми и как го решавам. Не мисля да навлизам в технически детайли, а да илюстрирам моя подход. Демек ми е интересно как другите хора от занаята работят и съответно може на тях да им е интересно как аз работя.

Не съм сигурен какво ще излезе, така че при неуспех ще трябва да потърпите (или просто да не четете). Но в случай, че се окаже интересно, хвърлям ръкавицата на няколко от познатите/приятелите ми. Смятам че имат хубави приказки за разказване и поне аз бих ги чел с удоволствие. Номинираните са Петьо, Свилен, Ники и Митьо. Бих добавил и Riznlog, но не познавам пичовете а и едва ли ме четат. Continue reading →

Неща които мразя: хейтърите

Едно от най-противните неща в интернет. Това са хората, които отговарят на всичко с негативно и деструктивно отношение, без да артикулират някаква разумна причина. Харесват си нещо и решават вокално да изразят, че то смуче. И за целта не ползват ни логика, ни риторика – просто наливат дълбоко пропитата си омраза в жлъчен текст, който изпляскват някъде пред очите на всички. Предпочитани медии – форуми и блогове (под формата на постове или коментари към постове).

Та, искам да отправя послание към хейтърите: вие просто не струвате и няма никаква причина да ви оставят да дишате въздух свободно. Не просто планетата ще е едно по-добро място, но глобалното затопляне и гладът ще си тръгнат заедно с вас. Без никакво преувеличаване мога да кажа, че вие сте всичко проблемно на този свят. Трябва да ви стерилизират за да ви попречат да се размножавате, но това звучи твърне хуманно за вашия род.

Стана ясно, нали? 🙂

Думи от занаята

джудо
минимални усилия за максимален резултат; подход, в който се избира най-евтиният (откъм време, усилия и ресурси) път, който би довел до най-голям резултат
кайзен
изграждане на продукта чрез инкрементални стъпки, всяка от които предоставя малко, но цялостно подобрение

Continue reading →

Съвременна машина на времето

Двигател, генериращ енергия от нищото – перпетум мобиле – е невъзможна концепция. След като направили това заключение, физиците започнали да търсят перпетум мобиле „от втори род“ – двигател, който не прахосва излишна енергия (КПД 100%). Уви, и това май е възможно.

За модерната физика пътуването във времето изглежда доста фантастично. За да се утешат, звездобройците сигурно ще опитат да потърсят някаква машина на времето „от втори род“. Уви, след като ударят на камък и се разочароват за пореден път, съм готов да предложа следващото най-добро нещо – машина на времето от трети род, или поне както аз си я представям. Тя е проект с отворен код на име DOSBox. Continue reading →

Изворът на идеите

Класическият мит, който никога не ми се е случвал – Добрите идеи идват в тоалетната. Или в банята. Ако това важи за останалите, то аз не съм такъв късметлия. При мен добрите идеи идват в леглото, точно преди да заспя. Затворил съм очи, отпуснал съм след половин час въртене, виждам вече вратата към света на Морфей… и прас! Нещо страхотно ми хрумва. Ентусиазирам се и почвам разпалено да си мисля за него. Интензивно да си доразвивам идеята. Трябва да стана да си записвам или да поцъкам на компютъра за да ми мине ентусиазма. Само като си помисля колко добри идеи са си заминали преди да започна да държа тефтерче и молив до възглавницата си.

Но както и да го погледнеш, креативноста ми вреди на съня. И то как…

Rebirth, част 1

Над 40 дни от последния пост в блога ми. Ако сте си помислили, че ми се е случило нещо от голямо значение… правилно сте си помислили. Последните пет седмици бях в интензивен период касаещ Адския проект, който търкалям през последните две години. Това включва финалната права за завършване на всичко, истерия покрай deploy, дълга и приятна двуседмична почивка по празниците, пускане на версия 1.0.1 (по-точно 1.0.0.1) и онази досадна поддръжка в първите дни след release, изпълнена единствено със ситни подобрения. Понеже това бе „основният“ ми проект толкова време, той оказа голямо влияние както в професионалното ми развитие, така и в личния ми живот.

Ще ми се да споделя някои от нещата които научих от него. Ако не за друго, за да има къде да ги прочета след време. И ще ги разбия на няколко поста – така хем да не отегчавам малкото хора четящи този блог, хем ще се върна плавно към навика да пиша тук. Continue reading →