Codito ergo sum

Това е една история за човешкия живот. За драмата, която се случва ежедневно и за обратите, които съществуването ни предлага. За несигурността, изненадите, и закона на Мърфи (или иронията на съдбата, ако предпочитате).

Преди около две години си купих iPod. Беше приятна и забавна играчка. Слушах музика, гледах подкастове, използвах го като голям хард диск и въобще се забавлявах. Не видиш ли, обаче, преди няколко дни реши да сдаде багажа. Просто спря докато си лежах на дивана и си слушах. И отказа да тръгне повторно. Ръчках го, опитвах се да го mount-вам, оставях го да се мъчи да се зарежда, но уви - тамън да тръгне и ‘цък’ - гасне. В крайна сметка, свих рамене и реших да направя най-разумното в тази ситуация - да си взема нов. Беше вярна играчка, преживяла доста падания и друсане по планините с колелото, но две години е бая време - цяло чудо, че издържа толкова дълго. Нямаше за какво да ме е яд.

Та, вчера просто си купих нов. Разсъждавах известно време над iPod Touch, но реших, че 160GB си е по-добрата идеята. Качих си музиката, клипчетата, всичко точно. И след което, по някаква причина, реших да оставя стария си iPod включен да се зарежда през целия ден. Нямаше голяма логика, защото вече го бях направил и отказваше да проработи. И все пак, не видиш ли, машинката тръгна. Зареди се като пич, че и музика просвири. Съответно:

Не е ли класическо да дадете някаква сума пари, само да разберете, че е нямало нужда? Както и да, успокоявам се с фактите, че (1) новата ми батерия издържа три пъти повече, (2) имам пет пъти повече място, (3) имам cover-flow и редица други готини неща в iPod-ите шесто поколение и (4) имам mp3 плейър с който не е нужно да съм много внимателен. Пък и мога да се похваля в хакерски умения:

Това е някакъв linux. Не знам за какво служи или дали мога да извадя някакъв кяр от него, но определено изглежда много забавно. Мога да си кача и Doom2, но не мисля, че контролите ще бъдат много удобни.

А на вас кога за последен път ви се е случвала подобна глупост?