Промени

Повечето ми приятели никога не ме разбират, като им казвам колко много се променя света наоколо. Изглежда забелязвам най-странните неща, но ще ми отнеме месец докато осъзная, че Витошка вече е само за пешеходци или ще чуя от някой чужденец, че българските медици, видиш ли, са се върнали. Моята наблюдателност напомня за оня лаф със сламката в чуждото око и гредата в своето, само дето без въобще да става въпрос за очи, кой им е собственик, кво има в тях… и май няма нищо общо. Както и да е… Преди няколко години много често пътувах със столичния 76 – хващах последната линия и се прибирах от единия ѝ край, през центъра, та до полиграфическия. Бързо забeлязах нещо, поне за мен, интересно – всеки делничен ден един дядо на към 70 години се качваше на последния автобус от спирката на графа. Не беше по-особено с нищо, освен една смешно стърчаща шапка, която нямаше как да не улови погледа. Много време си разсъждавах над този непознат. Какъв е? На работа ли е там? Защо толкова късно? Къде там въобще има за какво да се работи? Защо съботите и неделите го няма в автобуса? Как всеки път уцелваше винаги последния автобус? Защо е с такава странна шапка и какво ли още не…

След това престанах да пътувам редовно с тази линия. Но през два-три месеца се случваше да уцеля последния 76 в тази посока. И човекът пак беше там. Всеки път, когато не беше почивен ден. Нямаше как да не ме кара да се усмихвам. Не знам защо. Може би защото никога не съм успявал да постигна постоянство да ставам навреме повече от три дена подред, камо ли да си създам постоянен, редовен навик? Може би защото твърде малко съм виждал толкова постоянни неща около мен и всяко едно от тях ми прави впечатление? Не знам, но винаги се радвах като се качваше в автобуса.

Преди няколко седмици пътувах с последния 76. Преди няколко дни също. Тогава, точно преди да завие на Орлов мост, ми хрумна, че този човечец го нямаше в автобуса последните два пъти. Къде ли е? Защо го няма? Дали не прави същото нещо някъде другаде? Дали строежа на метрото по някакъв начин го е възпрепятства? Дали не му се е случило нещо? Или просто не беше случайност и следващия път като се кача по това време той пак ще е там.

Явно всеки възприема промените на света около него по различен начин. И забелязва различни неща.

2 thoughts on “Промени

  1. Аз за медиците разбрах, защото случаят ме вълнува, следя го от много години и принципно следя новините.

    В последния 54 за Божурище я има същата картинка – облечен вехто и бедно човек, с дефект на лицето, всеки делничен ден се прибира с последния автобус. Винаги. Би искал да говори и да разкаже нещо, даде ли му се шанс.

    Клошарите в района (вж. http://estranged-privacy.blogspot.com/2006/10/blog-post_07.html в моя блог) също са ми познати и е очевидно, че спазват график.

  2. Аллеле и на мен ми се е случвало !!! всеки ден ходех на училище и все тоя брадясал тип с дълга коса и понякога плитчица се смееше като ботевградчанин ! И всеки път закъсняваше за час по история и директора не го наказваше ми го питаше за айрян мейдан … ама на…ся го няма !!! чудя се дал още закаснява

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *